Какво печеля и какво губя когато вярвам и когато не вярвам в Бога?

Един човек каза на едно място, че "всичко написано в Библията са примитивни истории или абсолютни митове" за съвременните човеци, някои от които въпреки това кой знае защо продължават да вярват в Бога; ето какво му отвърнах: 

Съжалявам, но трябва да ти кажа, че всичко написано в Библията не са "примитивни истории" или "абсолютни митове", напротив, те са изпълнени с ПРЕБОГАТ ЧОВЕШКИ СМИСЪЛ, благодарение на който западната цивилизация на свободата е постигнала всичко, което е постигнала. 

Толкова от мен. 

Можем да го обсъдим по-подробно ако искате в специална дискусия по толкова важната тема, която поставяш.

 

..................... 

Съгласете се, че ако Христос не беше нищо повече от герой на една възвишена легенда, то самият този факт, че подобна легенда би могла да бъде измислена и възлюбена от двуногите без пера, знаещи само, че нищо не знаят, би бил не по-малко чудо (не по-малко чудесна тайна!), отколкото тайната на въплъщаването на сина на реалния Бог. Тази природна земна тайна е способна вечно да вълнува и да облагородява и сърцата на тези, които не вярват. 

_____ 

Умберто Еко, "Пет есета върху теми от етиката"

ДОБАВКА: 

Виж също: Умберто Еко
Пражкото гробище 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo