С истините на Христовото Учение - религия на свободата! - трябва да започнем наистина да живеем, а не само да лъжем, че живеем!

Патриарх Неофит се помина, само Бог ще решава дали да го прости. Би следвало да вярваме на тъй справедливата преценка на мъдрия и добър Бог; но като философ, с чисто възпитателна цел (нека всеки смъртен ясно да знае това!), ще вметна: няма да е леко на душата на светиня му когато се изправи пред Бог или пред Свети Петър и започне да отговаря за това, което е правил - въпреки всички ваши хвалби и ходатайства, с които лицемерите ни проглушиха ушите през тези два все пак тъй многозначителни дни. 

Тази сутрин сядам да пиша обръщение към народа (с копие до Синода!) с призив за реформиране, за демократизиране и модернизиране на църквата ни - дори с риск "здравите сили" да ми пратят... психиатри! 

Ще кажа какво мисля, ще ви съобщя какво се открива пред душата ми, та да ми е чиста съвестта. (Ако затая някои открили ми се истини, ще сторя голям грях, така живях през некраткия си живот, писах и говорих, получавах удари по главата откъде ли не, но нали да си християнин нали не означава, че лицемерите ще те галят с пачи пера по главата, напротив... 

Ето какво ми се откри напоследък (аз само ще положа усилия да го изразя с немного думи, моля само Бог ми даде милостта си да сполуча поне малко в това си намерение!): 

ЧРЕЗ МЕДИИТЕ: До оная част от българския народ, която не е увредила душата си дотам, че да е неспособна да мисли и да разбира, т.е. до българските небезразлични граждани 

ЗА СВЕДЕНИЕ: До членовете на Светия Синод на Българската православна църква 

С истините на Христовото Учение - религия на свободата! - трябва да започнем наистина да живеем, а не само да лъжем, че живеем!

ОБРЪЩЕНИЕ от Общността на небезразличните граждани 

(Проект за обсъждане)  

Българи и българки,  

Граждани,

Патриарх Неофит се помина и това е допълнителен повод ние, гражданите, да започнем сериозен дебат за състоянието, в което се намира Българската православна църква, което точно съответства на ситуацията, в която пребивава и душата на народа ни. И църквата ни като институция, и душата на народа ни боледуват от тежка болест, която някак трябва да лекуваме. Диагнозата на това състояние е проста: бездуховност, сиреч обезчовечаване. Да, дотам сме я докарали. 

Страшен аморализъм, вопиюща безнравственост, триумфираща простотия, вилнеещи материалистично-безбожнически страсти и бесове тресат както душата на народа, така и душите на неговите, с извинение, "духовни" водачи. За тази катастрофа причините са много, важното е обаче да я осъзнаем именно като такава. И да престанем да се самозаблуждаваме, че нещата ще се оправят от само себе си - или че с повечко тарикатлък можем да оцелеем, да минем между капките, да прецакаме съдбата, живота, историята и... себе си дори!  

И училището, и академиите (университетите), и културните учреждения, и църквата най-вече, не си изпълняват подобаващо своята велика духовна роля, задача и мисия. По тази причина народът ни е обезглавен, мята се като кокошка, на която сръчната домакиня с един замах е отрязала главата.  

Необходими са дълбоки, коренни, същностни промени във всички сфери на духовния ни живот, включително и в държавния, в политическия ни живот. Тези промени трябва да се водят едновременно, а не "на парче". Залогът е огромен: бъдещето на нацията и на страната, наречена България. 

Всички културни и духовни институции и учреждения у нас воглаве с църквата, университетът и училището се намират в състояние на агония, на предсмъртни конвулсии. Катастрофата е невероятно страшна и вещае кошмари. Не можем да живеем в противоречие с най-фундаменталните закони на битието, нема как специално на нас (и на руснаците!) Бог да ни разреши безнаказано да потъпкваме всички ония истини, които дават живот на обществата, народите, човеците, културите, цивилизациите.  

Лекарството е простичко, нема нужда да изобретяваме наново "топлата вода" - за да измием душите си, затънали в колосална мръсотия. Ефективният медикамент за лечение на тия тъй коварни заболявания отдавна е открит и се прилага навсякъде по света. И той се свежда до една дума: свобода. 

Иначе казано, и училището, и университетът, и църквата, и културата ни като цяло, се нуждаят от непосредствена и практическа РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, ДЕКОМУНИЗИРАНЕ, ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ, а това значи ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ на отношенията вътре в тях. Не на думи, а на дело ни се налага да започнем да живеем свободно, та да започнем да се ползваме от тъй сладките плодове на свободата. 

Дойде моментът да разберем, че мимикрията на демокрация не помага, или ще заживеем демократично, или ще погубим свидното си Отечество. Най-зле е най-важната може би духовна институция - църквата, а училището е не по-малко важна институция от нея, там положението е също не по-малко плачевно. И в двете институции следва да се направи следното: 

▼ Отдолу трябва да заработят демократичните механизми, иначе казано ние, гражданите, трябва да започнем да се ползваме от правата си; 

▼ Това значи не МОН (и не директорите на училища!) и не Синодът (със своите пожизнено избрани князе-феодали-, т.е. менте-"аристократи"!), а гражданите, родителите, миряните, учениците, трябва да поемат в своите ръце своята съдба; 

▼ Всички до един въпроси следва да се решават от съответните събрания чрез истински вдъхновени, т.е. пълноценни демократични дебати, всичко трябва да се решава там, долу, където бълбукат изворите на живота; 

▼ Иначе казано, с истините на Христовото учение, което е една РЕЛИГИЯ НА СВОБОДАТА, е крайно време да започнем да живеем, а не само да се преструваме и да лъжем, че живеем; 

▼ Разбира се, това ще доведе дотам, че пожизнени владици и пожизнени министерски чиновници (включително и школски директори!) вече няма да има, даже свещениците в храмовете, даже учителите, не трябва да се назначават от някакви узурпатори на властта на народа, а трябва да бъдат периодично избирани от нас, от гражданите, от миряните, от родителите, от самите ученици дори; 

▼ Срамота е владиците да изберат новия патриарх измежду себе си; патриарх, сиреч духовен водач на народа ни трябва да ни стане оня ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИН сред българите, когото ние още не знаем къде е и кой е, но който трябва да потърсим там, сред народа, където може би още тук-там блещукат некакви духовни искрици; 

▼ Знаем само това, че този истински ДУХОВЕН ВОДАЧ на народа ни не е сред брадатите послушници-кариеристи, които с безчет мерзости са допълзели до височайшото си положение да се самообявят за нещо като "духовни князе" на нашата пребиваваща още в дивото ранно Средновековие уж "Христова" църква; 

▼ Някога Свети Иван Рилски е избягал във великата Рилска пустиня, за да запази живо въгленчето на духовността; той, доколкото си представяме, не е ходил с копринени раса, не е имал часовник "Ролекс" на ръката си, не си е турял обсипана със скъпоценни камъни и изработена от чисто злато корона, не се е возил в прескъп "Мерцедес"; но ето че се оказа, че същинския духовен водач на народа ни, дал пример на всички, е бил той, а не послушникът до царя, когото тогава като сега са наричали патриарх; 

▼ Време е свещениците в нашите храмове да свалят скъпите си раса и своите трафаретни (да не кажем циркаджийски!) църковни дрехи, да застанат облечени като съвременни хора и да започнат да разговарят с миряните на пределно ясен човешки език, та Божието слово да отекне в душата на народа, а народът ни най-после да започне своето ДЕЙСТВИТЕЛНО ХРИСТИЯНИЗИРАНЕ, което и досега не се е състояло тъкмо заради глупостите, на които от векове робува нашата православна църква, робуват нейните угоени князе, отчуждени от народа и не намиращи прост език за разговаряне с народа; 

▼ Българската православна - и най-вече Христова! - църква трябва най-решително да се реформира и осъвремени така, че да стане истински, това значи действителен духовен водач на народа ни; тя се нуждае от своя български Мартин Лутер, който именно и следва да я оглави, ако изобщо е необходим такъв върховен водач;

▼ Дали пък ако всеки храм, всяко село и град си имат свой действителен духовен водач (сменяем и избираем!), изобщо ни е необходима някаква височайша църковна йерархия, стояща над него?!

И прочее. Спирам дотук. Всеки може да предложи още основни положения, които произтичат от вече изложения принцип. Благодаря за вниманието! С нескривано любопитство ще очаквам реакцията ви, драги дами и господа, уважаеми българи и българки! 

16 март 2024 г.

С УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров, философ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo