Един човек се изпусна пред мен да каже, че комунизмът бил "нещо хубаво", ето какво се наложи да му напиша, щото истината не ми е безразлична:
Комунизъм може да означава "нещо хубаво" само за ония нещастници, за които е "нещо хубаво" обществото да е комуна, т.е. да е ОБЩЕСТВО-МРАВУНЯК (израза е на великия Достоевски!), да е ФЕРМА НА ЖИВОТНИ (по Джордж Оруел), сиреч да е общество на безличници или мижитурки (както ги наричам аз, Ангел Грънчаров), на хора-зомбита, които не са личности и затова мразят и плюят (подобно на Пашев и на Лудата мома от Околовръстното примерно), а също така са готови да натикат в концлагер или направо да убият всеки, който е личност, т.е. който обича свободата, не се отказва даром от нея, нещо повече, не може да живее без свобода; такъв човек затова е готов дори да умре за свободата си (защото знае, че за нас, човеците, без свобода животът не си струва усилието)!!! Как при това положение все още има хора, които без смущение казват: "Абе то по идея комунизмът си е нещо хубаво, ама...", ето това не мога да разбера?!?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар