Докога гражданите у нас ще бъдат тероризирани от самозабравили се корумпирани чиновници?

Тази сутрин ми се наложи да напиша следния документ с плахата надежда, че безобразията ни в нашето свидно Отечество някой ден може и да намалеят:

До г-н Министъра на здравеопазването

София

До г-н Директора на 

Транспортна болница в Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Грънчаров, гражданин от Пловдив

На 29 май се явих пред ТОЛЕК за да ми бъде дадено разрешение за продължаване на срока на шофьорската ми книжка (изтичащ през юни т.г.) Понеже станах жертва на административен произвол, на унизително за мен отношение от страна председателката на комисията д-р Манева, желая на основата на тази моя жалба тя да бъде подобаващо наказана, най-малкото да бъде освободена от заеманата длъжност. Констатирах следните нередности в работата на ръководената от д-р Манева комисия, които като гражданин се чувствам длъжен да ви съобщя като изисквам да бъде направена проверка по тях с оглед истината, законът и справедливостта да бъдат защитени:

1.) Клиентите на ТОЛЕК (пътуващи от различни градове от района на Южна България!) са третирани по обиден начин от комисията. Лекарите в нея, все на пенсионна възраст, с часове ги няма в кабинетите им, та да се образува огромна опашка, не обръщат никакво внимание на хората, а са заети единствено и само с бюрократично попълване на какви ли не регистрационни книги и прочие книжа, по напълно безочлив начин демонстрират открито и безсрамно морално укорим конфликт на интереси и корупционно поведение, а именно:

2.) Лекарката в очния кабинет ми предписа и сама ме заведе в очна клиника, намираща се на същия етаж, в която тя работи (а е напълно вероятно да е и собственичка!), където да ми бъде направено изследване, за което аз трябваше да заплатя 36 лева; нещо повече, същата тази лекарка ми заяви, че трябвало да идвам през 6 месеца за да бъдело контролирано моето "периферно зрение"!

3.) Самата председателка на ТОЛЕК д-р Манева, след като след многочасово висене и киснене пред кабинетите на лекарите се явих пред нея, не обърна внимание или скри документ (амбулаторен лист) от лекуващия ме кардиолог, поиска да ме прати на "допълнително изследване" в частния кабинет на неин приближен кардиолог, когато аз протестирах и заявих, че тя злоупотребява с властта си (такова напълно излишно разкарване - аз се бях явил пред своя кардиолог преди по-малко от месец и й представих документ от него, който обаче мистериозно "изчезна"! - означаваше, че аз щях да изпусна срока пред МВР за подновяване на шофьорската ми книжка, а това щеше да повлече след себе си да бъда принуден да напусна работа, аз до работата си съм принуден да пътувам с лека кола тъй като дотам няма градски транспорт, обектът е извън града!), д-р Монева, възмутена, че си позволих да си защитя достойнството, протестирах против тъй грозния административен произвол, ме изгони от кабинета!

4.) Позволих си в оня момент пред огромната публика от чакащи унижени, но страхливи граждани (аз съм цял живот бил учител по философия и гражданско образование!) да държа кратка публична реч с възпитателна цел, призовах ги да протестираме срещу обидното третиране от страна на комисията и нейната председателка, което още повече вбеси д-р Монева, явно свикнала с робския манталитет на гражданите; обвиних въпросните "граждани", че те носят пълната отговорност за ставащото в свидното ни Отечество, което се владее от какви ли не мафии (партийна и политическа мутро-мафия, "бяла мафия", т.е. мафия в здравеопазващата сфера, мафии в образованието: училищата са превърнати във феодални владения на директорите, които пък са водачи на училищните мафии, в каквито се е превърнало всяко едно училище, синдикални мафии, да, синдикатите у нас също са мафии, навсякъде у нас всичко е затънало в корупция, беззаконие, лакомия за грабене на народа и пр.!);

5.) След като държах тази кратка обвинителна реч пред безмълвното стадо или тълпа от безволеви роби (никой не има достойнството да ме подкрепи, а неколцина, за да се подмажат на д-р Монева, почнаха да ми подвикват да съм бил млъкнал!) аз отидох да се жалвам и да протестирам пред директора на Транспортна болница; той ме прие, изслуша ме, но се опита да оправдае и д-р Монева (имала властта да ме разкарва колкото й хрумне, това било нейно пълномощие, да се гаврят с хората, очевидно, в тази комисия е норма и всекидневна практика!), убеди ме да се примиря и да донеса нов документ от кардиолог, т.е. на практика подкрепи произвола на д-р Манева;

6.) След два дни обикаляне по лекарски кабинети (моят личен лекар, кардиолога ми, намиращ се в друга болница, който отсъстваше и пр.), аз се сдобих най-сетне със заверено копие на искания документ, който на 31 май към обед представих на д-р Монева; тя първо ми заяви, че документът бил с "много стара дата", когато й обясних, че документът с по-нова дата мистериозно е изчезнал от свитъка ми с документи, поисках той да бъде намерен, пак изразих публично възмущението си от обидното третиране; бях помолен да напусна кабинета, но ми каза да чакам заседание на комисията, която щяла да се произнесе (и се произнесе!) два часа по-късно;

7.) За да бъда наказан за протеста и за волнодумството ми, аз, независимо че бях разкарван и обиждан три дни, бях призован пред комисията последен, за да няма вече тълпа от чакащи пред кабинета; и тогава д-р Монева най-нагло ми заяви, че срокът на шофьорската ми книжка ще бъде този път 1 година, а не 3 - както беше удължаван досега! Разбира се, наложи ми се до произнеса нова реч вече пред цялата комисия, която слушаше, всички мълчаха; обвиних ги в терор над гражданите, в произвол, в злоепотреба с власт, в безочлив конфликт на интереси, в корупция, в печалбарство; запитах ги защо предложението на д-р Монева срокът да ми бъде определен на 1 година не беше обсъден от комисията, в тази комисия диктат на председателката ли има, обвиних ги в безчовечно отношение, запитах ги не ги ли е поне малко срам и пр.; оказа се, че никой от комисията не реагира никак, не пожела да защити срамната си позиция; излиза, че тия хора стоят в комисията само за това наред с пенсията си да получават и заплата, а пък някои като капак на всичко и тормозят хората да обикалят по частните кабинети на техни приятели, за да плащат напълно излишни прегледи, какво беше в моя случай!

8.) По моя случай се оформи прелюбопитен казус: според ТЕЛК - Пловдив аз съм инвалидизиран с 40% инвалидност, което означава, че съм кажи-речи "напълно здрав", такъв нищожен процент инвалидност нищо особено не означава (т.е. означава, че няма нужда да бъда пращан за освидетелстване в ТОЛЕК - Пловдив!), а според ТОЛЕК - Пловдив, най-вече по мнение на неговата обидена ми председателка, аз съм в такова "тежко здравословно състояние", че срокът на шофьорската ми книжка беше намален три пъти, т.е. от три години на една година; в същото време хора с видимо по-тежко здравословно състояние, като излизаха от кабинета на комисията радостно усмихнати, се хвалеха, че са им удължили срока на шофьорската книжка от три на пет години! Какво излиза, значи субективизмът и волунтаризмът (а и корумпираността!) в работата на ТОЛЕК - Пловдив и на неговата председателка най-вече е толкова очебиен, че повече едва ли може да бъде!

9.) В потвърждение на гореказаното ето отзиви на граждани за работата на ТОЛЕК - Пловдив (за удобство правя скрийншот на страницата):

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Директор,

Като гражданин и данъкоплатец имам пълното право да протестирам когато длъжностни лица злоупотребяват с дадената им власт в ущърб на интересите на гражданите, които в крайна сметка сме техни работодатели. Въз основа на изложеното моята реакция следва да се разбира не като инцидент и скандал, а като ползване от моето законно право да изисквам от институциите да си вършат работата коректно, подобаващо, без и да смеят и да да си помислят да правят това, което прави д-р Монева от пловдивския ТОЛЕК. Във връзка с изложеното предлагам:

а.) Обжалвам пред вас решението на комисията за едногодишен срок на шофьорската ми книжка, оценявам го за репресия и гавра, то по същество е проява на волунтаризъм от самозабравилата се председателка, която на лична и субективна психологическа основа (тя се държи неадекватно и търчи като торпила из коридорите!) дръзна да се гаври с държащ на достойнството си и законно протестиращ гражданин, такава злоупотреба с власт е недопустима, за което искам д-р Манева да бъде наказана с освобождаване от непосилната за нея работа; нека да си почива и да си харчи пенсията дълги години, това й пожелавам!

б.) Работата на Комисията следва да бъде проверена, ревизирана, а установилите се в нея практики на корупция, на конфликт на интереси, на административен произвол, на субективизъм-волунтаризъм решително трябва да бъдат изкоренени!

в.) Защо решението на Европейския парламент за премахване на такъв род контрол на здравно-лекарско регулиране на правото да шофираме не е проведено у нас, защо не настоявате Парламентът да направи нужното и въпросните ТОЛЕК да бъдат най-сетне закрити?!

С нескриван интерес очаквам отговора Ви!

1 юни 2024 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo