Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 28 юни 2024 г.

Как се борех с комунизма в ерата, в която той беше в своя апогей?

Аз имам един голям грях, който комунисто-комуноидите не пропускат всеки ден да повтарят като папагали: завършил съм навремето философия в СССР, в Санкт-Петербург (тогава градът на Петър Велики се наричаше с тъй милото на сърцето им име "Ленинград"!) и, на второ място, съм бил (като ученик в гимназията в гр. Долна баня, като войник в казармата и дори като студент в Петербург) цели пет пъти комсомолски секретар! (Тяхната извратена "логика" е, че не може да си учил в СССР и да си бил комсомолски секретар и да не си комунист и комуноид като тях, т.е. възприемат ме като "предател", поради което от устите им текат обилни бесовски лиги на злоба и ненавист!) Ето как отговорих тази сутрин на такъв един "умен" комуноид (написал тъп коментар под темата със заглавие "Оглупяха ли, видиотиха ли се, оскотяха ли, побесняха ли обичащите СССР, комунизма, Русия и Путин?"):

Pavel Chertovensky, Модератор, Водещ сътрудник: Аз не съм бил пет пъти секретар на комсомола. Нямам и съветска диплома. Докога комплексите ти по тази линия ще водят до истеричен бяс? 🙂

Ангел Грънчаров: Pavel Chertovensky Нема как да си бил щото не си личност. Аз дори в условията на най-див комунизъм пердашех и побеждавах комуноидността (поради духовно-умственото си превъзходство!) и ето, станах свободна личност, нещо, което с теб, въпреки моите възпитателни усилия, не се случва и явно нема как да се случи: щото душата ти е отровена от проказата на комуноидността...

Pavel Chertovensky, Модератор, Водещ сътрудник: Ангел Грънчаров Пердашил си клетниците, които не са били от вашата комуноидна банда. Пресичал си в зародиш всяка искрица на съпротива срещу комунизма. Тия истории как си се борил с комунизма като си бил комунист, може да ги разправяш на наивниците от тик-ток, но не и на нас тук в групата. 🙂

Ангел Грънчаров: Pavel Chertovensky Дърдориш глупости, комуноидний папагалчо, напъващ се да се прави на какъвто не си и нема да бъдеш никога, т.е. да се напиняш да се правиш на антикомунист. Аз за разлика от теб комунист не съм бил и нема как да бъда по простата причина: личност съм. 🙂 А навремето (пък и досега, защо не?!) аз оглавявах борбата с комунизма. Примерно в общежитието на Философския факултет на Санкт-Петербурския университет създадох Философски дискусионен клуб - и от устите на комунистите, на комуноидите като теб от устите им и тогава течеше обилна бесовска пяна, щото ние съвсем свободно обсъждахме реалностите и казвахме истини, които нещастници като теб никога нема да разберат. Прочее, и в ПУ създадох Философски дискусионен клуб в 1987 г., драги ми нещастний комунистический папагалчо, дето дърдори без да мисли и без да му пука за истината...

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

Кандидат-доцент Пашев от ПУ сънувал кошмари. Не можел да спи от Грънчаров, който идвал в съня му да му задава неудобни въпроси. Пашев се заканил за пореден път да унищожи "дръндософа". Не можел, страданията му вече станали нетърпими от Грънчаров, който не му давал покой.

Анонимен каза...

Пашев и Чертовенски се скарали заради теб. Пашев искал да те опраска от групата, а Чертовенски искал да останеш. Развръзката щяла да дойде в близките дни, когато ще се разбере кой е надделял.

Анонимен каза...

Ако имаше още в черните, престъпни времена на дивия комунизъм повече автентични антикомунисти като г-н Грънчаров, то сега "демокрация" и "евроатлантизъм" нямаше да звучат така мръсно и отблъскващо на повечето граждани. Това ни задължава да сме благодарни на господина за неуморното, праволинейно отстояване и популяризация на правилните убеждения!

Анонимен каза...

Защо бившите комсомолски и партийни секретари, агентите и доносниците на ДС са най-често неистови антикомунисти? По-елементарните твърдения са общоизвестни, но сериозните изследователи стигат до следните изводи - да, тези хора са служили на сатанинската система всеотдайно, но точно поради това са се запознали в дълбочина с начина на функциониране и личностният профил на участниците в нея. Това е дало възможност на тези, които са с впечатляващ интелект и чувствителност да се абстрахират от системата и когато имат възможност да я напуснат и да бъдат искрено всеотдайни на друг либерално-демократичен наратив. Личностите с висок морален праг и интелект /като г-н Грънчаров/ извървяват пътя към истината бързо, други - по-бавно. Да се отнесем с уважение и признателност, а не с ирония и отхвърляне към имащите респектиращ потенциал за личностно развитие в правилната посока.
Д-р Метадончев