Дали "мръснишкият роман" с работно заглавие СЛАДУРАНКОТО ще изиграе ролята на мощен снаряд, взривил се в центъра на заспал град?

Напоследък интензивно работя по последната, предпечатна редакция на моя еротично-любовен роман ("роман за прелестите на... разврата"!) с работно заглавие "СЛАДУРАНКОТО"; работата ме е увлякла доста, понеже в него има и един дълбок философско-психологически, пък и социално-психологически слой, тъй да се рече. Питам се дали да не го подсиля, макар да е рисковано да не го разваля, все пак романът е писан (той по-скоро е компилация от действителни случки и преживелици, които са ми изповядани от разни мои клиенти - в качеството ми на психологически и философски консултант!) преди повече от 20 години! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo