Оскотял от злоба, т.е. от комунизъм и путинщина бивш учител-пенсионер, горещ почитател на таваришчите Сидеров, Копейкин, Волгин, Карбовски, Путин, Дърева и т.н. презрени руско-комуноидни мекерета, е сътворил великолепен образец на оплюваческото изкуство; ето го, а моята кратка бележка, която го е вбесила, е публикувана ето тук:
Къде е грешката на Бертолд Брехт?
И тъй, порадвайте се на неръкотворната злоба на роба Бояджиев, който се мисли за списувател и дори, моля ви се, за "поет", с извинение:
Ха-ха-ха, Сократ Долнобански роди нов уникален бисер. В предишния пост обяснява колко велик "интелектуалец" бил Кирил Петков (човек, който не може да борави нито с български, нито с английски и има трудности да построи елементарни изречения), а сега критикува Бертолт Брехт.
Бертолт Брехт е символ на борба за справедливост, на по-добро социално бъдеще, неговото творчество се чете от цял свят, а в неговото име има награда за литература, раздаваща се в Аусбург.
Бертолт Брехт е изгонен от Германия от нацистката власт, а след връщането си в ГДР заема дисидентски позиции като се протипоставява на пълзащия тоталитаризъм и подкрепя юнските протести от 1953 г., прегазени от съветските танкове. Истински смел човек.
Кой е неговият критик? Пет пъти комсомолски секретар, марксист-ленинец, пребоядисан после на демократ и подкрепящ всяка власт, която му е изгодна, независими от принципите си. И от време на време правещ дребни скандали с някой чиновник-администратор. Не от принципност пак, а от това, че е конфликтна личност и откровен досадник, едно вечно плямпащо кречетало, което мели опорни точки.
А, да, неговият любимец Кирил Петков беше ортак на Бойко Борисов и Делян Пеевски в продължение на десет месеца в т.нар. "сглобка". Същите, които уж щеше да арестува и да вкарва в затвора.
Това е т.нар. "морал" на западнеещите се съветчици като Ангел Грънчаров, Сократ от Долна баня. По-скоро липсата на такъв. И откровена злоба срещу всички по-умни и успешно от него. Там списъкът само нараства. Гледам, че е оставил Слави Клашъра (който не е обърнал внимание на нашия чешит) и сега се е заел с Цанов, Жечев, Иво Христов, Карбовски, Чефо с надеждата, че някой ще обърне внимание на неговото жалко съществуване на дребен злобар.
Георги К. Бояджиев, комуноид
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Парадоксално! Колкото по-скучен става Грънчаров, толкова повече натрупва отрицателна енергия всеки негов пост в Internet. Неизменните теми в неговия отчайващо скучен блог:
- Участта на покойната вече баба Марийка и нейния апартамент (живо интересуващ Грънчаров);
- Снимки на паница с манджата, която яде;
- Препоръки и оплаквания за здравето му;
- Просия за пари;
- Реклама на книги и статии, които е сътворил;
- Лични писма до всички възможни инстанции у нас и по света с гняв и хленч;
- Ежедневни кавги с посетители, които се осмелили да му противоречат;
- Обстоятелствени словесни "чаршафи", където напомня, че е философ-психолог, а никой не го ебава за слива, както гласи старият пловдивски лаф;
- Снимки с домашния му котарак и Грънчаров в леглото, болен, с температура;
- Самохвалства колко велик е като писател и как, като писател, може да бърка както си иска българския книжовен правопис;
- Напомняне, че образователната система у нас е в трагично състояние, именно защото са го прогонили от всички възможни учебни заведения в България;
- Възхвала на политическия труп Иван Костов и на ПП-ДБ;
- Напомняне, че е антикомунист, демократ, защитник на свободата и европейските духовни ценности;
- Закани, че ще стъжни живота на всички нещастници и комуноиди, които не са склонни да го оценят;
- Пермаментно напомняне, че е опраскан, но щастлив беден чешит, който обаче е горд с духовното си богатство на типичен негодник;
- Закани, че още малко му остава да живее, но сега е златната му възраст да сътвори чудеса на философската мисъл и психология.
- Снимки от бита му на нощен пазач: как коси трева, как храни кучето Професор, как виси като сопол пред оградата на пловдивския електротехникум, как води беседа със случайни минувачи, докато стачкува (кеси) под прозорците на пловдивския Регионален инспекторат по образование на столче пред камерката си насред площад Джумаята;
- Подробен преразказ на онова, което казал-рекъл на някой местен чиновник, само че във версия, която го изкарва "велик борец за световно щастие и демокрация".
С все по-голям кеф чета за гърчовете му с претенции и заяждания на навлек в столицата на културата Пловдив. Рядък, но пък показателен случай на клинична форма на омраза.
Георги К. Бояджиев
Пашев заплашил Чертовенски, че ще му направи живота тъмно-черен.
Публикуване на коментар