Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
петък, 5 юли 2024 г.
Нашите русофили всъщност мразят Русия и руснаците, а не ги обичат: те обичат комунизма и Путин, най-големите врагове на Русия и на руснаците!
Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е:
Нашите русофили всъщност мразят Русия и руснаците, а не ги обичат: те обичат комунизма и Путин, най-големите врагове на Русия и на руснаците!
В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме
и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването
на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее,
акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите
дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори
фатално важни въпроси!)
Търсим
ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да
променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински,
по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи...
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ,
което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на
младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог,
наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig )
Абонирайте
се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми
канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите
на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други
два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия,изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА,
външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче
твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките
същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия,
осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в
общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми
да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети,
благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се.
Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата
мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на
човека.
Анонимен каза... Г-н Грънчаров, случайно разбрах, че някакъв графоман ви обвинява, че сте отраднал чужда книга: https://jores-tisss.blogspot.com/2024/06/1588.html Гнусна фалшификация, никъде вие лично не сте претендирал, че имате книга с такова заглавие, при това тя не отговаря изобщо на вашите възгледи. Проверих в блога ви където са всички ваши книги (ето тук: http://humaig.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html ), там не фигурира такава книга. Значи този нещастник иска да ви оклевети. Защо не го дадете под съд? 5.07.24 г., 21:07
Единствен сред колегите от най-многолюдното пловдивско училище – 120 учители и 2400 ученици от I до XI/XII клас, по сведение от някогашния зам.директор Джени Дженев (1943), не съм избягвал г-н Грънчаров (1959), който се появи в СОУ "Симон Боливар" и стана известен с нескончаемите си претенции и жалби към тогавашия директор Иван Панайотов (1942-1991). Вж. https://www.uchilishtata.bg/%D1%81%D0%BE%D1%83-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%80---%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B51718.html. Стана ми любопитно що за човек е и оттогава ми стана обект за изучаване. Когато колегите панически го избягваха.
Таваришч Георгий Бояджиевич, канечна, пак има своеобразна и напълно изкривена комуноидно-съветска интерпретация на моето 6-годишно пребиваване в кварталното училище, в което работих от 1992-1999 г. Първо, имах прекрасни отношения с всички колеги, както е било винаги в училищата, в които съм работил (те са три в Пловдив!), но таваришч Бояджиевич (който странеше от всички учители, щото се сметаше за звезда и се правеше на важен!) проецира върху мен своето собствено положение там: той вървеше по коридорите и не обръщаше внимание на никой, вглъбен в собствената си величавост (в своя пъп, така да се каже!), за която (който!) он написА някъде към 4000 тома спомени, да, за това какъв е пъпът на въпросния величав поет и литератор той написа толкова текстове, които един човек, ако чете целодневно цял живот, няма никакъв шанс да ги изчете (за това свидетелства неговия блог, който той започна под моето влияние!).
Та тогава аз, понеже съм горещ изследовател на комунистическата психопатология, бях единственият човек, който разговаряше в таваришч Бояджиев, известен с това, че никой от учениците му не чуваше това, което той "преподаваше", той говореше с тънък гласец, а учениците в това време си играеха и пр.; великият литератор (графоман) не обръщаше никакво внимание на учениците си по напълно понятни причини, щото той, както вече казахме, беше напълно вглъбен в своята собствена величавост, която увековечаваше в поредици от дневници (под формата на няколко вагона ситно изписани дебели тетрадки!).
Та тия всекидневно писани текстове той ми ги четеше когато се срещахме в кафенета, а аз бях длъжен да се възхищавам на неговия неръкотворен талант и на тъй величавата му мъдрост! :-) (Това продължи и след като директорката-седесарка ме опраска, а таваришч Бояджиев, разбира се, остана (нищо че пищи толкова от "седесарската диктатура"!) на работа в училището до пенсия.
Такива работи! Пиша това защото истината ми е скъпа. Откак се пенсионира въпросният величав гений е зает с пренасянето на няколкото вагона изписани на ръка дневници, в които он описва своя забележителен пъп (своята величавост!), под формата на онлайн-дневник, в който моя скромна милост, както откривам тия дни благодарение на съобщение на един анонимен, е един от основните отрицателни персонажи.
С таваришч Бояджиевич скъсахме отношенията когато той разбра, че съм издал няколко свои книги, а пък в това време той стана горещ почитател на една нова политическа звезда, именно таваришч Вольный Сидеровский, който по негово мнение, щял да ни оправи най-после; аз му заявих, че дърдори глупости, а той, почервенял, че обиждам фюрера му, ме прокле - и от този момент повече не сме се виждали.
(Като го срещнах наскоро в един хипермаркет се уплаши така много като ме видя, щото, както разбирам, е гузен - понеже се занимава с писането на публични доноси и с оплюване на моята персона.)
Това е. Да е жив и здрав, нека да си се излага колкото иска на стари години, дъртите хора се вдетиняват много често, трябва да им прощаваме...
3 коментара:
Г-н Грънчаров, въпросният графоман Ви нарича "доносник": https://jores-tisss.blogspot.com/2024/04/1559.html
Анонимен каза...
Г-н Грънчаров, случайно разбрах, че някакъв графоман ви обвинява, че сте отраднал чужда книга: https://jores-tisss.blogspot.com/2024/06/1588.html Гнусна фалшификация, никъде вие лично не сте претендирал, че имате книга с такова заглавие, при това тя не отговаря изобщо на вашите възгледи. Проверих в блога ви където са всички ваши книги (ето тук: http://humaig.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html ), там не фигурира такава книга. Значи този нещастник иска да ви оклевети. Защо не го дадете под съд? 5.07.24 г., 21:07
Единствен сред колегите от най-многолюдното пловдивско училище – 120 учители и 2400 ученици от I до XI/XII клас, по сведение от някогашния зам.директор Джени Дженев (1943), не съм избягвал г-н Грънчаров (1959), който се появи в СОУ "Симон Боливар" и стана известен с нескончаемите си претенции и жалби към тогавашия директор Иван Панайотов (1942-1991). Вж. https://www.uchilishtata.bg/%D1%81%D0%BE%D1%83-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%80---%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B51718.html. Стана ми любопитно що за човек е и оттогава ми стана обект за изучаване. Когато колегите панически го избягваха.
Георги К. Бояджиев
6 юли 2024 г.
Таваришч Георгий Бояджиевич, канечна, пак има своеобразна и напълно изкривена комуноидно-съветска интерпретация на моето 6-годишно пребиваване в кварталното училище, в което работих от 1992-1999 г. Първо, имах прекрасни отношения с всички колеги, както е било винаги в училищата, в които съм работил (те са три в Пловдив!), но таваришч Бояджиевич (който странеше от всички учители, щото се сметаше за звезда и се правеше на важен!) проецира върху мен своето собствено положение там: той вървеше по коридорите и не обръщаше внимание на никой, вглъбен в собствената си величавост (в своя пъп, така да се каже!), за която (който!) он написА някъде към 4000 тома спомени, да, за това какъв е пъпът на въпросния величав поет и литератор той написа толкова текстове, които един човек, ако чете целодневно цял живот, няма никакъв шанс да ги изчете (за това свидетелства неговия блог, който той започна под моето влияние!).
Та тогава аз, понеже съм горещ изследовател на комунистическата психопатология, бях единственият човек, който разговаряше в таваришч Бояджиев, известен с това, че никой от учениците му не чуваше това, което той "преподаваше", той говореше с тънък гласец, а учениците в това време си играеха и пр.; великият литератор (графоман) не обръщаше никакво внимание на учениците си по напълно понятни причини, щото той, както вече казахме, беше напълно вглъбен в своята собствена величавост, която увековечаваше в поредици от дневници (под формата на няколко вагона ситно изписани дебели тетрадки!).
Та тия всекидневно писани текстове той ми ги четеше когато се срещахме в кафенета, а аз бях длъжен да се възхищавам на неговия неръкотворен талант и на тъй величавата му мъдрост! :-) (Това продължи и след като директорката-седесарка ме опраска, а таваришч Бояджиев, разбира се, остана (нищо че пищи толкова от "седесарската диктатура"!) на работа в училището до пенсия.
Такива работи! Пиша това защото истината ми е скъпа. Откак се пенсионира въпросният величав гений е зает с пренасянето на няколкото вагона изписани на ръка дневници, в които он описва своя забележителен пъп (своята величавост!), под формата на онлайн-дневник, в който моя скромна милост, както откривам тия дни благодарение на съобщение на един анонимен, е един от основните отрицателни персонажи.
С таваришч Бояджиевич скъсахме отношенията когато той разбра, че съм издал няколко свои книги, а пък в това време той стана горещ почитател на една нова политическа звезда, именно таваришч Вольный Сидеровский, който по негово мнение, щял да ни оправи най-после; аз му заявих, че дърдори глупости, а той, почервенял, че обиждам фюрера му, ме прокле - и от този момент повече не сме се виждали.
(Като го срещнах наскоро в един хипермаркет се уплаши така много като ме видя, щото, както разбирам, е гузен - понеже се занимава с писането на публични доноси и с оплюване на моята персона.)
Това е. Да е жив и здрав, нека да си се излага колкото иска на стари години, дъртите хора се вдетиняват много често, трябва да им прощаваме...
Публикуване на коментар