Наложи ми се да продължа диалога си (виж: Начало на дискусия по темата: Съществува ли душа) с тъй умния безбожник Пабло Роберто в месинджъра (не на публичното място в групата ПСИХОЛОГИЯ) по причини, за които ще разберете по-долу:
Аз: Защо изтрихте дискусията ни? Няма я вече... 🙁 Вижте това, за Вас е: Съществува ли душа? (Моят спор с един горещ фен на безусловната вяра в науката и яростен безбожник)
Вече можете да си пишете съобщения, да се обаждате помежду си и да виждате информация, като например състоянието на активност и кога сте прочели съобщенията си.
Пабло Роберто: Добър ден, г-н Грънчаров. Не съм трил дискусията. Вчера погледнах за Ваш отговор, но не видях такъв.
Аз: Потърсих я, при мен не излиза. Може би администратор ме е блокирал. Ако искате да Ви отговоря копирайте си отговора и го сложете тук...
Пабло Роберто: Момент, в момента слушам клипчето.
Пабло Роберто: Вярвам, че сте забелязал, че пред името Ви има някаква иконка. Не помня да я е имало при последната ни, публична комуникация. Може би нещо се е задействало, като автоматични програми за защита от разпространение на нежелана информация (спам) и поради това, алгоритъм или друга част от фейсбук Ви е "скрила" от широката публика.
Аз: Не, във фейсбук нямам никакви ограничения. Опраскали са ме в групата. Ваш приятел администратор...
Пабло Роберто: Усмихвам се. Няма да репликирам последното изречение.
Пабло Роберто: Бих искал да попитам къде ще е удобно да отговоря по смисъла на правото ми на отговор?
Аз: Ами след като аз не съм видял последния Ви отговор по указаните причини, то логиката изисква да ми го пратите където мога да го видя, да Ви отговоря, а след това ще обсъдим къде и как да ми пратите следващия си отговор.
Пабло Роберто: Добре. Ще помисля за удобен вариант.
Аз: Прекрасно е, че най-сетне се замисляте. Щот досега разказвахте що си знаете, но без да мислите...
Пабло Роберто: Отчитам опитът, но не съм съгласен със заключението. Мислене - как бихте определили този процес?
Аз: Мисленето е дейност на ума, а умът (разсъдъкът, интелектът, съзнанието) е тази способност на душата, която е устроена така, че да постига истината чрез аргументи, основания, доказателства. Ще ми е интересно да дадете свое определение (дефиниция) за мисленето.
Аз: И ми е интересно да разкажете нещо за себе си, какво образование имате и откъде у Вас този интерес към психологията и философията?
Пабло Роберто: Ако мисленето е дейност на ума, то следствието е според Вас е, че ум и душа са различни. Едното е физическо, а другото - нефизическо. Едното е материално, другото духовно. Едното е реално, другото… Мислене - сложен процес на извеждане на една основна представа от няколко крайни и противоположни. В случая - мисленето между нас няма да е на индивидуално ниво, а на междуличностно, тъй като аз представлявам едната крайност, а Вие другата. Вие твърдите “да” , а аз - “не”. Приема се, че тази дуалност произлиза като следствие от хипотезата на Декарт, че тялото и душата са две различни субстанции. В съшият момент имаме една обективна реалност (физическата) и няколко начина да се възприеме - субективен (основен) и обективен (смислен).
Пабло Роберто: Роден в България, с истински име Пабло Роберто-Хил Ромеро- Каскон. Учил съм във Варна (механотехникум; медицина) но в момента живея и работя в Германия. Имам естествено влечение да разбирам нещата по начин, който ми позволява да си ги обяснявам в тяхната рационалност и полезност, а не в тяхната духовност и истинност. Който владее себе си, владее другите. За да владееш себе си - трябва да знаеш какво владееш. Поради това е интересът ми към психология. И тъй като психология без философия е трудно да се имплицира в разсъжденията кой съм, и какво ми се случва, приех, че покрай мокрото, трябва да познавам и сухото.
Послепис: Всичките познавателни процеси протичат в мозъка на човек. Там е и душата, като представа, запълваща безнадеждната и безсмислена реалност в която съществуваме (по отношение на времето). Душата се явява контра-пунк, или бягство от реалноста на умовете които не могат да свикнат с една физическа закономерност - със смъртта на тялото, умира всичко, което то си е мислило, защото умира умът. Тази крайност е предпоставката да съществува илюзията за нещо, което съществува извън смъртта. То може да е така, но здравомислещите хора не могат да приемат подобно твърдение, поради тяхната задлъжнялост към реалността. Всичко в крайна сметка, всяка подредена по смисъл дума е дело на сложен процес на мозъчна активност с прилежаща двигателна функция. Мозъкът е първоизточникът, дори той самият да не го съзнава. АТФ - адвнозинтрифосфат се произвежда от митохондриата в клетката. Това е своеобразна енергия, която служи за основа на клетките да извършват своите процеси. Интересното при митохондрията е ме тя притежава различен генеричен материал от това на ядрото - митохондриално ДНК. Т.е търсената божествена “искра” е митохондрията, и нейната основна функция - производство на енергия.
Аз: Ще Ви отговоря непременно и подробно, но като намеря време. Държа да Ви кажа, че разсъжденията Ви са на нивото на прогимназист, на когото възтъпа учителка е писала шестица по... мислене, а той си е въобразил, че е гений и е почнал да развива някакви свръхумни теории. Казвам Ви го най-добронамерено. Имате ли някакво съмнение, че сте в голяма заблуда - или си мислите, че сте фанал... Бога за... шлифера??? 😉
Пабло Роберто: И бог не съществува извън умовете на хората.
Аз: Казвате някакви глупости по претенциозен начин, т.е. въобразявате си, че казвате много умни неща. Недейте така, излагате се! Смирете се малко. Вие изобщо не разбирате що значи думата Бог, както и думата душа също така...
Аз: Бог не само че съществува реално, но неговото съществуване е абсолютно реално! Бог съществува абсолютно, т.е. максимално истински! А Вие дърдорите глупостта, че бил човешка представа!!! Не знаете що говорите. Някакви бесове са Ви овладели!
Пабло Роберто: Бог е контрапункт.
Аз: Ум и душа не са различни, а се отнасят едно към другото като нещото и една от неговите прояви, свойства, функции. Налага се доста да четете, пък после да пишете. Но нищо де, ето, сега се налага да Ви обяснявам пределно прости неща, които би следвало и децата да ги знаят. Вие се изказвате по начин, който е характерен за начина, по който говори, да речем, за компютрите някакъв изостанал човек, който никога в живота си не е виждал, камо ли пък пипал компютър. Такъв човек може да изтърси каквато си искате пищна глупост за компютрите, примерно, че те, да речем, са много удобни върху тях да си слагаме... хляба, та да е топъл и мек постоянно.
Аз: Правете си в такъв смисъл какво струва умно изказване като ето това, което сте написАл: "Приема се, че тази дуалност произлиза като следствие от хипотезата на Декарт, че тялото и душата са две различни субстанции. В съшият момент имаме една обективна реалност (физическата) и няколко начина да се възприеме - субективен (основен) и обективен (смислен)." Което е шедьовър в смисъл, че ако не всяка дума, но поне всеки израз в него е погрешен, в смисъл, че няма нищо общо с реалното състояние, за което може да говори само човек, който не е почерпал сведенията си за субстанциите и за Декарт от некой форум за умници в интернет, а, представете си, е извършил героичната постъпка не само да е държал книга на Декарт, но дори да я е отворил, да я е чел, пък дори, да предположим, да е разбрал нещичко от нея. Аз няма да анализирам въпросното Ваше умно изречение, щото ако го направя както трябва, ще ми се наложи да напиша поне една голяма книга. По-добре се зачетете някой ден в книга на Декарт и я четете до момента, в който почнете да я разбирате.
Аз: Много хора "философстват" като употребяват изрази от типа на "обективна реалност" без изобщо да са вникнали в техния смисъл, без изобщо да имат елементарно понятие що е това реалност, що е обективно, каква е връзката между тях и пр. Това е т.н. "папагалско "философстване"" или преливане от пусто в празно, което може да се нарече и "дървено "философстване"", в смисъл, че дърветата могат по-добре да философстват от такива самозвани "философи". Не знам дали си давате сметка, че има и такива неща като "субективна реалност", и те са не по-малко "реални" от "обективно реалните" неща. Външната реалност (нещата, вещите, мозъците и пр.), дето "можеме да я видиме и пипнеме" (както би се изразил велик умник като Боко Борисов!), не е единствената, има и невидими за очите неща, които даже не "можеме да пипнеме", но те въпреки това съществуват. От този именно род на духовните неща и реалности са неща като мисъл, идея, истина, дух, Бог, щастие и пр. Те не съществуват "реално" според умници като Вас, които изобщо не полагат усилие да сфанат има ли некакъв смисъл в това, което плямпат.
Аз: Иначе е прекрасно, че обичате да се правите на психолог и на философ дори. Няма лошо в това, даже е хубаво. Понякога имате проблясъци, които са забележителни, примерно ето тези изречения: "Всичките познавателни процеси протичат в мозъка на човек. Там е и душата, като представа, запълваща безнадеждната и безсмислена реалност в която съществуваме (по отношение на времето). Душата се явява контра-пунк, или бягство от реалноста на умовете които не могат да свикнат с една физическа закономерност - със смъртта на тялото, умира всичко, което то си е мислило, защото умира умът." В тях е събрана толкова много мъдрост, че да изявя точния й смисъл ще ми се наложи да напиша поне пет дебели книги. И така двамата с Вас ще извършим нещо героично: ще направим революция в световната философия. Мога да кажа по тази повод само ето това, което един друг философ е казал по повод на един като Вас, който дори написАл... книга, той именно му казал справедливо: "Във вашата книга има много нови и много верни неща. Работата е обаче там, че новите не са верни, а верните не са нови.". Аз бих казал и нещо друго, но за да не ви обидя и обезсърча, ще замълча многозначително, сам се опитайте да сфанете защо го правя.
Аз: Връх на нищонеказването (празнословието!) обаче е ето тази Ваша мисъл: "И бог не съществува извън умовете на хората." За нея, ако имаше в България, пардон, в Мутроландия, истинска нАука, требваше да Ви издълбаят името над входа на Академията на нАуките. Щот тя наистина е велико творение на... безумието! Бог, за Ваше сведение, се пише с голема буква, ето така: Бог. Бог също така е Учител, Спасител, Създател и пр. Може ли сътвореното, творението да съществува, а Творецът да не съществува? - ето една малка задачка за мислене, която Ви поставям, но мислете, моля ви се, не с мозъка си, а си използвате поне малко ума. (Дали немаше да е по-добре да бяхте мислили с... гъза си - с извинение за неприятната дума! - отколкото с Вашия тъй страдалчески мозък?) Защо страда мозъка Ви като Ви слуша какви ги пелтечите (а той щеше да ги чуе ако имаше... душа!) е въпрос, на който би следвало да си отговорите единствено сам, но дето е съмнително, че това може някога да стане. Понеже обичам истината и искам да Ви помогна ми се налага да Ви казвам тия тъй болезнени за душата Ви неща, но се успокоявам, че Вие сте дълбоко убеден, че немате душа, та по тази причина едва ли ще може да се наскърбите...
Аз: Боже мили, пардон, покайвам се: Вие сте гений, ето, шапка Ви свалям за ето това ваше твърдение: "Имам естествено влечение да разбирам нещата по начин, който ми позволява да си ги обяснявам в тяхната рационалност и полезност, а не в тяхната духовност и истинност." С него се отприщва нова страница в духовната история, съвсем сериозно говоря, не се бъзикам. Само дето думички като "рационалност", "полезност", "духовност" и "истинност" сте ги подредил по начин, който е доста абсурден; "рацио" (разум), "дух", "духовност", "истина", "истинност" са все едно и също нещо и всичките те са все изводими от идеята или понятието за... Бог (Когото Го нема, по Вашето тъй проницателно мнение!); ами по тази същата логика излиза, че като Го нема Бог, нема и Разум, щото Разумът (и Духът) са тъкмо предикати (свойства!) на Бога!!! Аз затова казвам и ще повторя: ако мислехте не с мозъка си, а си употребявахте ума, само тогава можеше да сфанете какви превъзходни шедьоври на... немисленето пишете (и говорите, предполагам!). Вие сигурно имате и сюрии последователи, нали така мога да си обясня тъй високото Ви самомнение? Да не сте нещо като... Карбовски, но не на "журналистиката", с извинение, а на... "философията", с още по-голямо извинение - че употребих тази тъй неподходяща в случая дума?!
Аз: Свършвам. Дано ме разберете поне малко. Пределно честно Ви пиша, но дали ще го почувствате, след като сам сте си... ампутирал не друго, а именно... душата (и ума, и цялата нейна тъй величава свита от способности!), както сам вече ако не разбирате, то поне подозирате, е крайно съмнително.
Простете, но ми приличате на човек, който, понеже си е наумил, че без крака ще ходи по-добре (т.е. по-удобно ще се предвижва с... търкаляне!) сам си е отрязал... краката!!!
Пабло Роберто: На смъртта, която виждат хората, когато телата на близките и на онези, към които са се привъзрали изстиват! Това е контрапукт - непобедимото, което балансира слабият интелект, неспособен да приеме, че животът няма господар.
Пабло Роберто: "Ум и душа не са различни". Това дето Вие наричата душа, това, което аз наричам ум. За умът душа няма. Той е сам насред нищото и достатъчно смел да си го признае.
Пабло Роберто: Господин Грънчаров, извинявам се предварително, но Вие сте изкуфял дъртак!
Сега аз, ще съм Ваше огледало, долна смрад! Ти разсъдък имаш ли изобщо и осъзнаваш ли какво пишеш?
Ето това правите Вие, когато в център на дебата е нещо, което не е съществувало, с други думи, Вие обвинявате хората, които имат доводи, че не мислят, вместо да анализирате доводите и да предложите контра-довод.
Разбирате ли, старче?
Няма душа, няма бог! Това е илюзия, опиум на слабите. Вашето физическо тяло има свойствени характеристики, а към мисловната дейност се добавя способност човек да си въобразява.
От психологията - Вие приемате себе си, като защитна реакция на обективното наблюдение, че сте специален, подтискайки фактите, че ние хората сме просто още един вид сложно животно! Тази свръх- личностна представа е болест. Това е като човек, прикован на инвалидна количка, които мечтае да лети! Прочетете няколко пъти!
Физическата реалност е единствената реалност, в която умът (или сложните био-химични процеси на обмен на вещества) създава фалшива представа с цел, индивидът да се приспособи и оцелее.
Тази възможност (способност) се е формирала бавно в продължение на хиляди години, защото както Вие сам знаете, няма същество, което да е реално и да няма родител!
Неподчинението на физическата и обективна реалност е признак на несъстоятелност, защото умът създава друга реалност, в която създадените илюзорни образи (фантазии) решават трудната задача, да се намерят преки и неоспоримо доказателства, които да ни водят по пътя на познанието. Много по- лесно е бог, да създаде всичко и с това да се реши не един, а цели два проблема:
- обяснение на случващото се
- бягство от несъстоятелността или мързела да се работи и откриват елементите, които ни дават информация за това какво ни се случва.
Твърдя, бог, барабар с душата, съществуват като представа в човешкият ум и никъде другаде. Няма реалност извън тази, която да е релевантна за хората.
Имаме природа (обективна реалност) и “мислещо” животно (елемент от тази реалност) … впрочем гарваните също мислят, не се мислете за “специален”…
Човекът е произлязъл на случаен принцип , и дълги години (хиляди) се е борил срещу всякакви зверове, за да надделее. Ако това, което Вие твърдите, че бог съществува, то аз не си пиша с Вас, а с Вашият бог. И само за да ме разберете, ще напиша, че той няма власт над мен. В мен най- висша функция е мисловната критична мисъл подвластна на свободата на личността!
Душата е илюзия, предположение на древните хора (отпреди Омир) които са казвали, че земята е плоска, били са агресивни и са нямали познанията които имаме днес. Те са недоразвити в сравнение с нашите способности и възможности индивиди. Ние хората предаваме знание, без оглед на това дали то е достоверно или не (приказки и легенди, дракони, огнени птици, души, божества) което служи да се посрещнат определени нарастващи протестни сили (мисли) в човешкото същество.
Обективната реалност е синоним на природа. Това, което може да наблюдаваме и докажем посредством възможностите си! Това подчинение на умът на фактите го прави смирен наблюдател на действията, които той успява да регистрира или да докаже.
Това е моята позиция!
Имате опорни точки които да борите с ум, а не с обиди! Ако продължавате с обидите, ще загърбя временно себеуважението си и ще Ви върна това, което сте писал. Ще бъда Ваше огледало и съдник!
Концентрирайте се в доводите. Ако не можете - признайте, че не може да докажете съществуването на душа и бог посредством методите на науката или рационалното мислене, а го правите посредством художествени методи, описания и фантазии.
Папагалско е да не подложил на съмнение това, което дъртите и изкуфели твърдят, без да слагат на масата доказателства. Защото и аз може да твърдя, че сте хомосексуалист, но трябва да го докажа. Иначе просто Ви клеветя!
Разбирате ли?!
Докажи, че има душа! Не с думи, а с наука! С думи “Макарон Универсал” е баща на твоя бог!
Успех.
Тази кореспонденция е лична. Ако коя да е част от нея бъде оповестена публично, че бъдете подведен под отговорност, тъй като във Вашите предавания правите скрита реклама на продукти, от които се облагодетелствате финансово.
Вие сте предупреден.
На клипът, който е публичен ще отговоря по начин, който сметна за добре!
Успех.
Останете със здраве.
Аз: Ще Ви отговоря! Изпуснал сте си "нервите" (емоциите де, но те също са функция на ДУШАТА!), което е прелюдия на душевния поврат, който Ви е тъй необходим, именно поврата към ОСМИСЛЯНЕ (пак функция на ДУШАТА!)... 🙂 Имайте търпение, ще Ви отговоря скоро!
Аз: Почвам пункт по пункт, глупост по глупост да анализирам и коментирам. Прекрасно е, че сте си изпуснал нервите, т.е. душата Ви се е активизирала, щото иначе плямпахте съвсем кухите си (откъм смисъл!) глупости с убийствено безразличие. Сега емоцията показва, че се е появило некакво движение в душата Ви, което, току-виж, може да активизира и мисълта Ви. Дай Боже, ама надали де...
Почвам пункт по пункт, глупост по глупост да анализирам и коментирам:
Пабло Роберто: Няма да ти го позволя!
Пабло Роберто: Ти не можеш дори да четеш елементарен български език. Прост изкуфял дъртак!
Аз: По ето туй излияние: "Няма душа, няма бог! Това е илюзия, опиум на слабите. Вашето физическо тяло има свойствени характеристики, а към мисловната дейност се добавя способност човек да си въобразява."
Пабло Роберто: Чезни! Казах ти, да не пишеш обиждаш!
Пабло Роберто: Темата приключи.
Аз: Бягаш значи, страхливецо?!
Пабло Роберто: На колене пред твоя шибан бог дето гние в човешкте глави!
Пабло Роберто: Еби се в устата. Казах ти да проявяавш уважение! Такова не виждам!
Пабло Роберто: Нещо излезе ли от този чат в публиката, ще се видим в съда!
Аз: Ти си обладан от бесове, нещастнико, не заслужаваш уважение! Ти сам не уважаваш себе си като дърдориш, че нямаш душа. Защо аз да те уважавам? Нима заслужи с нещо известно уважение?
Аз: Всичко ще публикувам. Да те видят хората що представляваш в истинския лик.
Пабло Роберто блокира дискусията. Избяга...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар