СЕМАНТИКАТА е дисциплина, изучаваща знаците и знаковите системи от гледната точка на техния смисъл; като правило се разглежда в рамките на семиотиката (науката за знаковите системи) съвместно с два други нейни раздела: синтактика и прагматика. Първата от тях изучава отношенията на знаците помежду им (синтаксис), втората - отношенията между знаците и произвеждащите ги и интерпретиращите ги субекти, докато семантиката разглежда знаците в тяхното отношение към обозначаваните (нямащи знакова природа) обекти. Най-важен предмет за изучаване от семантиката се явява езикът, затова тя влиза в качеството си на съставна част в лингвистиката (като семантика на естествения език) и в логиката (като семантика на формалните езици). Възникващата и в логиката, и в лингвистиката семантическа проблематика е израз на общия философски проблем за връзката на мисленето и битието. Въпроса за това в каква степен езикът е способен да изрази неезиковата реалност, е тясно корелиран с въпроса за способността на мисълта да разбере външния за нея предмет. От основните възгледи за природата на знака, лежащи в основата на семантичните построения, трябва да отделим тези, които са били формулирани при прехода от 19 в 20 век в работите на Г.Фреге и Ф. де Сосюр. Техните концепции (в значителна степен противостоящи една на друга) и до днес определят методите на изследване и терминологията в линквистиката и логиката. ...
Продължението на тази статия, както и 8 (осем!) най-важни, основополагащи книги (на руски език) можете да намерите и да ползвате (четете) като последвате ето този линк. Ето и заглавията на тия книги:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Искам, но не разбирам съветски език...
Ква е тая руска пропаганда?
Публикуване на коментар