Интересът, проявяван към философията, по никакъв начин не свидетелства за готовността да мислиш. И това, че ние с години упорито се занимаваме със съчиненията на великите мислители, още не гарантира, че ние мислим или поне сме готови да учим да мислим. Заниманието с философия може даже да ни създаде упорита илюзия за това, че мислим щом "философстваме"...
... Ние попадаме в това, което се нарича "мислене" когато мислим сами. За да ни се удаде това, ние трябва да сме готови да учим да мислим.
Мартин Хайдегер "Какво означава да мислиш?" (Тази статия можете да я намерите, да я свалите и да я прочетете - и да опитате да я осмислите, да я разберете! - като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_51245 )
ДОБАВКА:
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар