Защо добрите хора са най-отмъстителни?

 

Нравствените хора са най-отмъстителните хора и своята нравственост те употребяват като най-доброто и най-изтънченото оръдие за отмъщение. Те не се задоволяват с това просто да презират и осъждат своите ближни, те искат тяхното осъждане да бъде всеобщо и задължително, т.е. заедно с тях всички хора да въстанат против осъдения от тях, дори и собствената съвест на осъдения да бъде на тяхна страна. Само тогава те се чувстват напълно доволни и се успокояват. Освен нравствеността нищо друго в света не може да доведе до такива бляскави резултати.
__________
Лев Шестов «Апотеозът на беспочвенността»

Нравственные люди – самые мстительные люди, и свою нравственность они употребляют как лучшее и наиболее утонченное орудие мести. Они не удовлетворяются тем, что просто презирают и осуждают своих ближних, они хотят, чтоб их осуждение было всеобщим и обязательным, т. е. чтоб вместе с ними все люди восстали на осужденного ими, чтоб даже собственная совесть осужденного была на их стороне. Только тогда они чувствуют себя вполне удовлетворенными и успокаиваются. Кроме нравственности, ничего в мире не может привести к столь блестящим результатам.

__________
Лев Шестов «Апофеоз беспочвенности»

Тази книга на философа можете да си я свалите и да я четете като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_51284

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo