На едно място публикувах това изображение и гледам някакъв човек, оказва се, че е бивш мой състудент (учили сме заедно в първи курс на СУ, аз после заминах в Санкт-Петербургския университет и повече не сме се виждали или срещали, но знам, че той живее в Стара Загора и работи като... учител по философия!) се обади; отвърнах му, стана изразителна дискусия с този тежко болен от руска робофилия нещастен индивид; за да видите що за учители на вашите деца и внуци има днес из наште училища, що за морал имат те, ето, давам ви този тъй многозначителен пример:
Stanislav Georgiev: Пропусна 1877г- АГРЕСИЯТА срещу османската империя!!!
Ангел Грънчаров: Stanislav Georgiev Ние, българите, трябва да сме вечно благодарни на Османската империя за това, че ни е пазила от Руската тиранична империя: ако не беше Османската империя да ни пази от Руската империя сега всички ние щяхме да говорим руски език, а думата "българин" и думата "България" нямаше да съществуват, щяха да са напълно забравени!
Stanislav Georgiev: Ангел Грънчаров Ти наистина си невменяем!!! Ходи да те резнат читаците - ако има какво!!!
Ангел Грънчаров: Stanislav Georgiev Казах ти една истина, руская подлая душо! Как може уж си пишман-философ, пък да мразиш толкова много истината, а също така и да дърдориш само простотии? За смях стана на старозагорските улични котки, какво да говорим за учениците ти!
Ангел Грънчаров: Stanislav Georgiev 🙂 Имаш грамота, бравос! 🙂 Пак ли си пил, та дърдориш простотии?
Stanislav Georgiev: Трагедийо!!! Като гледам какъв тъпанар си, как да повярвам, че Бог е съвършен творец!!! Ти наистина ли не разбираш какво жалко недоразумение си?!
Stanislav Georgiev: Да, аз си пия една гроздова ракия и се радвам на свободата си! А ти си някакъв вонящ цирей!
Stanislav Georgiev: Ангел Грънчаров Не те ли уволняваха многократно?! И съдът го потвърди!!! А ма ти си издаваш списание!!! Че и спонсори търсиш!!! Ти верно ли си вменяем????
Ангел Грънчаров: Stanislav Georgiev Уволняваха ме твоите събратя мутро-комунистите, нещастна безлична душо. И това за мен е висока чест: не съм бил мижитурка, а личност, вършил съм си работата истински, поради което бях заплаха за дефектната система, в която безличия кат теб цъфтяхте и връзвахте отровни плодове. А иначе си реви срещу мен, плюй, облекчавай си душата, зер комуноидът не може да понася достойните личности, нали правилно разбирам мъката ти!? А ракията няма да ти помогне...
Ангел Грънчаров: Stanislav Georgiev Вместо да линееш от жестока екзистенциална мъка по това, което аз правя, вземи нещо прави, чети, мисли, пиши, стига с тази пуста ракия. Като не работи човек, се озлобява срещу тия, които работят, завижда и страда; седни работи и ще ти мине мъката. Работата облагородява човека и гони от главата му тъпите и злобни мисли! Запомни това от мен и ще си ми благодарен!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар