Къде грешат менте-антикомунистите или защо ценността на личността НЕ зависи от социалния и класов произход?

НПО-та получават до 53 000 лв. европейско финансиране по програма "Техническа помощ"

По повод на горното в месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб проведохме следния интересен (и поучителен) диалог по немаловажна тема:

Ангел Грънчаров: Да, мерси! Навремето кандидатствах във фондация "Америка за България" за да подпомогнат евентуално издаването на философското списание ИДЕИ, списание HUMANUS или в-к ГРАЖДАНИНЪ (които аз издавах със скромната си учителска заплата и дори с обезщетенията за безработица - когато мутро-комунистическите властващи калинки ме уволниха от образованието!). Интересно е как ми отговори тогава фондацията: "Съжаляваме много, но нашата фондация не се интересува от такъв вид издателско-просветна дейност. Желаем Ви успех на толкова благородното поприще!" Ето това съм получил досега като помощ американците: едно хубаво, да не кажа възвишено пожелание и насърчение! 

Георги А. каза: Зависи по какво направление сте кандидатствал. 

Ангел Грънчаров: Не. Зависи от това имаш ли връзки с някой от българите, които се разпореждат там. Побългарена е дори тази американска фондация... 

Георги А. каза: Американците си спазват стриктно правилата за разпределяне на такива средства. Ако програмата е била за култура или изкуство, а вие представяте книги и списания, няма как да се случат нещата. 

Георги А. каза: Да, има го този момент, вкъщи имам списък с членовете и контакти с тях, някога, при Плевнелиев уредих учителката ми по рисуване до 7 клас за финансиране на нейния проект за царевична шума, дори получиха наградата на Президента тогава. Даже проекта се казваше "Агора" мисля.

Георги А. каза: Забелязал съм, че всички българчета, в това число и вие, биват огорчени, било от съдебната система, ако не получат желаното от тях правосъдие, или пък от фондацията в случая, след като им е отказала финансиране, не бива да се разочароваме хвърляме кал по хората, които правоприлагат или разпределят ресурс на дарителите във фондацията, а да отстраним грешките си, да санираме пороците в проекта и да опитаме отново. Най-вероятно вие сте им пратили отворено или някакво писмо по e-mail и затова така са ви отговорили. 

Георги А. каза: Понякога в такива случаи се сещам за баснята на Лафонтен за лисицата и киселото грозде. 

Ангел Грънчаров: Моите списания и книги са правени с цел да не са за тесен, а за широк кръг читатели... Това го обясних на фондацията, но понеже не си мръднах задника да търся връзки с некой нашенски професор, дето лапа пари от фондацията, ми подадоха една чаша студена водичка... 

Ангел Грънчаров: Не, не съм им изпратил отворено писмо по имейла, аз не съм дебил, а направих точен проект според изискванията на фондацията. Имате доста невярна представа за мен явно...

Ангел Грънчаров: Теглих им една благословия и продължих да си работя абсолютно сам. В резултат имам две изби, пълни с непродаваеми списания и книги, които ще бъдат изядени от мишките - или които след смъртта ми ще бъдат изхвърлени на боклука... 

Георги А. каза: Е, не знам, те проучват всичко до най-малка подробност и се чудя защо не сте получили одобрение. 

Ангел Грънчаров: Така стават нещата у Нашенско. За радост на мерзавците у нас можем да убием всеки порив на някой да направи нещо добро... 

Самият Иво Инджев пише, че на два пъти е направил проект за финансиране в "Америка за България" и двата пъти е получил по една хубава, леко запотена чаша студена вода... не съм само аз! Няма да се учудя ако се окаже, че във фондация "Америка за България" работят българи с най-чисти комунисто-русофилски убеждения и морал... 

Американците са наивни, да не кажа са тъпи като деца. Два потресаващи примера: американците, американски компании направиха цялата тежка промишленост на СССР; американците спасиха Сталин от разгром с огромната си финансова и материална помощ, която Рузвелт даде по "Ленд-лизата". Неслучайно Ленин е писал, че капиталистите са способни сами да произведат и да ти продадат въжето, с което комунистите после ще ги обесят... 

Георги А. каза: Аз харесвам сегашното творчество на Иво Инджев, но миналото такова в ДС, и биографията на неговия род, ме карат да бъда резервиран. 

Ангел Грънчаров: Това само показва, че сте способен да се подвеждате по глупостите на пропагандата срещу Иво, без да вниквате в човешката ситуация. Нима не разбирате, че е напълно възможно баща ти и майка ти да са комунисти, а ти да станеш личност?! Аз, прочее, познавам и други такива хора, не само Иво Инджев или Христо Иванов. 

Георги А. каза: Тук влизате в леко противоречие относно изказаната преди теза на генерал Патън: "Заклахме грешната свиня!".

Ангел Грънчаров: Не. Напротив. Добре се свързват, няма противоречие. Тъпотия е да финансираш и спасиш по-големия кръволок, с което именно заколваш погрешната свиня... 

Георги А. каза: Когато кандидатстваш в ДС и в автобиографията се пъчиш с цялата, ама цялата рода без изключение щатни служители на заплата в ДС, а не просто агенти & БКП членове - брат, баща, майка, чичо... и се подпишеш отдолу, аз на кое да вярвам? На това тогава или сега? 

Ангел Грънчаров: Боже мили, заразил сте се от георгижековата простотия, да не кажа идиотщина: като е подписал да сътрудничи на ДС (той не е обаче кандидатствал доброволно, а това му е било наложено!) нема да пишеш, че не верваш в комунизма, а ще пишеш това, което се очаква от теб да напишеш, в противен случай си идиот. Той е отишъл в Ливан (където има гражданска война и стрелят!) първо защото е искал да се възползва от шанса си да стане истински журналист (което е станало), второ, защо не е мижитурка, а е личност и мъж... 

Ангел Грънчаров: Ако на мен ми се е отворила възможност да отида, примерно, на стаж в американски университет през далечната 1985 г. (вместо да стана асистент в ПУ и да стана провинциалист за цял живот!) и ДС ми беше казала: "Ало, драги, ще те пуснем, но при едно условие: до подпишеш, че всичко важно и интересно за нас, което видиш там, в Америка, да ни го съобщаваш и на нас!", аз при целия си антикомунизъм (да, аз мразя комунизма от дете!) щях без замисляне да подпиша за да замина за Америка, друг е въпросът дали щях да се върна после в България. Но не само аз бил подписал, а всеки разумен човек в ония условия би подписал (но Г.Жеков, разбира се, не е такъв, той е просто болен човек).

Георги А. каза: Не, не сте прав, и запознат, той е стипендиант на ДС докато е учил в СССР, след завършването му освен че е бил длъжен, той е желаел и искал да постъпи в органите на ДС, които са платили обучението му, но допуска неволна грешка, без да уведоми, се влюбва и жени за източно-германката Бригите, състудентка, по тогавашните наредби, няма как служител на ДС да бъде женен за чужденка макар и от "братска" страна и получава отказ да бъде назначен за щатен кадрови разузнавач на заплата. При което водещия кадровик отбелязва че той е бил много разочарован от този факт. Доста по-късно, при конфликта в Ливан ДС се сеща за него, защото той е първо арабист и второ защото "заплаткажиите" какъвто и той е искал да стане, отказват назначение и ДС го изпраща там като агент. Това е цялата истина, която вие не желаете да приемете. 

Георги А. каза: Това са глупости, случая с Инджев е съвсем друг, вижте по-горе, той не е драснал просто един подпис. 

Ангел Грънчаров: От вас чувам, че да станеш студент в СССР требва да си стипендиант на ДС, аз учих в СССР, пък не бях, както и да е, но във всичките тия неща нема лошо, нима е лошо да учиш в хубав университет, да получиш добро образование; а какво е искал и желаел 21-годишния Иво Инджев вие двамата с Г.Жеков не берете грижа, също така е добре да не говорите от името на Иво Инджев, щото не сте го питали дали той ви упълномощава да го правите, нали така? Уж роптаете срещу него по "чисто морални причини", а дърдорите по негов адрес щуротии, които са съвсем аморални и гнусни. Толкова ли е трудно да сфанете, че личността е суверенна, че всеки сам решава какво да прави и как да живее, че носи пълната отговорност за това и че има абсолютното право да постъпва както намира за добре, че не вие двамата с Г.Жеков сте тези, които някой ви е упълномощил да бъдете морални съдници, нещо повече, вие също така произнасяте и истински присъди, наричате този или онзи престъпник, което е хептен нагло. 

Казвам тия неща и ми е неудобно да ги казвам щото са така прости, че е срамота зрял човек да не ги разбира. А да ми се правите вие двамата на мен или на Иво Инджев за "истински антикомунисти" е възтъпо щото ние с него сме платили тежка цена за това, че сме дръзнали да бъдем личности и в ония гнусни условия, и в тия, не по-малко гнусни и сега условия (щото комунизма е жив в глави като вашите!). 

Толкова. Темата е чудесна, интересно е, че е подхващате отново, след като би следвало да е съвсем ясно кой какъв е. Иво Инджев сега бил личност, а тогава бил "мръсник", егати чистниците сте, развявате като посрани гащи знамето на своя "кристално чист" морал, който обаче е изцяло комунистически: следвате комунистическата догма, че ценността на личността зависи от социално-класовия произход и че нема никаква свобода да станеш личност въпреки обстоятелствата. Т.е. правите съвсем същото каквото правеха навремето комунистите. 

Георги А. каза: Интересно нещо е живота, казвате че съм заразен с жековщина, а Жеков и вие ви обединява това, че твърдите че съм заразен с Ивелин Михайловщина... а де! 

Ангел Грънчаров: Нема противоречие: Ивелин Михайлов и Жеков са все една и съща порода тарикати и мошеници, а Вие явно си падате и по едните, и по другите. Животът е невероятно хубаво нещо, всеки човек в крайна сметка си заема точното и справедливото място.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

 

Добави в Svejo