Тези дни проф. Георги Фотев написа впечатляващо силен и правдив текст със заглавие "Оглупяването на нацията".
Днес, пътувайки с колата си, изведнъж осъзнах, че този феномен - оглупяването, обезумяването - но не на една конкретна нация, а в неговите същностни общочовешки измерения (оглупяват в наше време не само българите!), се нуждае от задълбочено осмисляне, т.е. осъзнах, че ми се налага да седна и да напиша книга с ето такова заглавие (патентовам го, давайки му публичност тук!):
ОГЛУПЯВАНЕТО
с подзаглавие
Защо и как оглупяваме - и може ли, веднъж оглупели, да си върнем ума?
Интересно е, че пътувайки с колата си днес, в съзнанието си почнах да пиша книгата, да измислям основните проблеми, да ги обособявам в глави, даже да "пиша" в мисълта си първите текстове, примерно въвеждащите думи (това, което "написах" там, разбира се, съвсем не е това, което пиша сега!). Това ми показа, че такава една книга не само е крайно необходима, но и че е удивително, че все още не е написана - след като симптомите на оглупяване на толкова много хора, на "масови и типови индивиди", на цели съсловия, групи, партии и пр. са така очебийни. (Наистина, проверих в Гугъл, все още няма книга с такова заглавие, е, щом е така, "заплювам" си го, "приватизирам" го; което не пречи, разбира се, ако в процеса на работата измисля друго, по-подходящо и по-сполучливо, да се откажа от него!)
Преди няколко години написах книга със заглавие "За НЕздравомислието" (тогава дълго време се колебаех дали заглавието да не е "Против НЕздравомислието"!), оказва се, че темата за оглупяването ме е вълнувала още тогава. (Защото що друго е нездравомислие ако не склонност към оглупяване, нездравомислещият човек друго не прави освен да бълва глупости - без да усеща що прави, разбира се, нещо повече, той си въобразява, че дърдори невиждани умнотии?!) И ето, сега ме сърбят вече "върховете на пръстите" да започна да пиша нова книга, макар че напоследък съм се отдал на ЖИВОТО ФИЛОСОФСТВАНЕ - всеки ден изнасям разни беседи, правя коментари, участвам в дискусии, даже Философски дискусионен клуб си учредихме, в който аз участвам всеки Божий ден! В тази връзка да вметна и това, че самата реалност, действителността, животът всеки миг ни дава непрекъснато свидетелства за тържеството на глупостта в наше време; ето, примерно, този текст, който днес ми попадна случайно, написан е от един претендиращ да е много умен човек, който обаче без капка неудобство бълва потресаващи глупости:
Кеворк Кеворкян, Коментар без заглавие
Текстът, изобилстващ от глупости, е прочетен от хиляди хора, обезпокоителното е, че те възприемат откровените глупости (и мерзости!) за "изключителни умнотии", което най-малкото е странно, излиза, че тези хора са лишени от способност за разсъждение, за разграничаване на истина от лъжа, на добро от зло и пр.
(Тук ми звъни един човек и ми прекъсва писането; принуден съм да изслушам неговите... глупости; разбира се, не му пука, че работя; глупаво е от моя страна да започна да пиша сериозен текст, не изключвайки телефона си; защото ми е нужно пълно спокойствие за да си пиша книгата; пиша това докато той ми говори, той чува, че тракам на клавиатурата, че пиша, това също е глупаво от моя страна, ала и той не спира да говори; казвам му, че пиша и че не мога да вникна в проблема му; че ми прекъсва работата, че ми пречи; той се обижда и прекъсва разговора; ето че допуснах още една грешка, нещо повече, направих още една глупост; но ми се развали настроението за писане; от опит знам, че няма смисъл да продължа; тия дни ще продължа; спирам да пиша, извинявайте! Но такъв, дето се казва, е животът...)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар