Покана за дискусия: Може ли да е умен лошият човек?

Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. (Джон Стайнбек)

Вярно ли е това? А дали само добрият човек не е истински умен?

Може ли да е умен лошият човек след като е толкова близо до ума, че да си лош човек е много тъпо?

Добротата на сърцето е водещото според мен. Умът, доколкото е ум, следва да е подчинен на нея.

Защото противното е кошмарно: най-големите злодеи в човешката история - Ленин, Сталин, Хитлер - са били умни, но безчовечни, крайно зли и злобни хора.

Затова моят лекционен курс по философия (заглавието е: ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а подзаглавието: "Вечното в класическата и модерната философия") и моето помагало със заглавие ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ завършват с един въпрос:

КАК ДА СТАНА ДОБЪР ЧОВЕК?

Коренът на всяка извратеност на ума е опороченото, озлобено човешко същество, т.е. болната душа, която е позволила да бъде обладана от тъпи емоции: злоба, завист, ревност, мании от различен род, примерно за величие, за много пари, за господство, власт и пр.

Да, човекът по дефиниция е "разумно същество", но това не значи, че умът е най-висшата човешка потенция, сила или способност; само ума, който се ръководи от съвестта, който е под контрола на съвестта (а съвестта е Божият глас в душата на човека!), прави така, че в единство с благородни чувства постига онова, което наричаме РАЗУМНОСТ, а тази последната е и ядрото на МЪДРОСТТА. Само да си умен изобщо не значи да си мъдър, дори и да беше възможно, но аз твърдя, че не е възможно: истински умният човек няма как да бъде лош, да бъде зъл - защото това последното е много тъпо!

Толкова от мен засега. Искате ли да поговорим за тия неща в днешната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб, която започва малко след 8 часа на ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42?

Ще покажем и защо нашите "ТЪЙ УМНИ" лакомници за власт - Боко, Пеевски, Копейкин, император Ивелин! - са толкова зли, нагли, лъжливи и коварни, направо душевно пропаднали личности, не заслужаващи капка доверие. А истински умният човек прави добро непрекъснато, дори само с думите си: като говори винаги само истината!

Заповядайте в клуба, вашето мнение има значение!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo