Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 7 септември 2024 г.

Истина ли е, че древните българи убивали умните и красивите, пращали ги в дар на боговете - щот на тях не им били нужни, пък ги и дразнели и ядосвали, предполагаме?

Няма налично описание на снимката. 

Тъй сладкодумният мошеник и лъжец Ивелин Михайлов успя да разцепи и месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб, където бяхме все привърженици на демократичните и реформаторски сили, а сега вече сме две "партии", появиха се неколцина "ивелинчувисти"; и ето, Ивелин бил казал, че прабългарите още при Аспаруха биле имале такъв превъзходен ред, че другите народи доброволно им се подчинявали, щели да се изтрепят от мерак да бъдат под техна власт, искали доброволно това и пр. глупости; аз възразих, че, наопаки, прабългарите имали "мъдър обичай" да убиват умните и красивите в дар на боговете, да ги принасят тям в жертва, щото те тук не им биле нужни; чел съм за този странен обичай и затова казах това; ивелинчовиц ме обвини, че лъжа; ето какво му отвърнах там, гдето водим всеки ден много хубави и полезни дискусии за да си чистим главите от глупостите, които бълват разни кандидати за славата като въпросния "пределно честен и работлив" Ивелин Михайлов:

Че прабългарите убивали умните и красивите с мотива, че те са по-нужни на боговете, че тук, на този пошъл земен свят те нема за какво да живеят и затова били принасяни в жертва като дар на блоговете, е факт, е истина, ненуждаеща се от доказателства. Знаеш ли защо? Защото и до днес този български обичай и до днес го спазва тъй величавият български народ: и до ден днешен ний, българите, правим съвсем същото, именно убиваме всичко, що е умно, добро и красиво; ето, и Ботев неслучайно е писал "А у нас свестните смятат за луди...", като ги възприемаме като луди, нима не е благодеяние да правим нужното да ги ликвидираме, та да не се мъчат?! Ами по адрес на тъй лошите "жълтопаветници", наричат ги "умните и красивите" и "умнокрасивитет" що приказват по мутренските и русофилските медии, това нима не е израз на същата ненавист към личностите у нас, на която са роби всички, щото у нас масово мразят умните, свестните, талантливите?! Да си личност у нас е проклятие, ти, примерно, защо избега да живееш в Америка, а не остана тука? И въпреки тия тъй близки до ума неща, ти заяви, че моето твърдение за това, че българите убивали умните и красивите в дар на боговете било... "лъжа"?! И си склонен да приемеш лъжите и глупостите на Ивелинчу Михайлов, че прабългарите били не знам си какви, величави и пр.?! Боже мили, сега разбирате ли защо сме на дереджето, на което сме и от което така мъчно ще се измъкнем?!

Прочее, а относно твърдението ти, че от лъжите на Ивелинчу сме биле имале полза (докато от моите "лъжи", предполагам, сте ощетени, щот се налага да мислите и да спорите!) мога да кажа само това: от лъжи никога нема никаква полза, а има само вреди; щото лъжите тровят душата. Толкова от мен. Приятни размисли!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: