Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 27 септември 2024 г.

Хора, бъдете умни, не бъдете наивници, не бъдете идиоти като мен!

Може да бъде изображение с 1 човек

Събуждам се и тази нощ прекалено рано и от натрапчиви мисли повече не мога да заспя; в един момент разбирам, че е глупаво да се опитвам да заспя, ставам, правя си чашка кафе и сядам на... компютъра, да пиша. Добре знам, че не разкажа ли за овладялата ме емоция, не само че няма да мигна, но и от напрежение, дето се казва, ще се пръсна; това е моят извлечен от опита начин "да сваля напрежението", да се освободя от тъй опасните емоции, които никога не бива да ги подценяваме, камо ли пък да ги подтискаме, да ги тикаме в "безсъзнателното". Смятам, че тази съвсем реална история, която ще ви разкажа, е поучителна, има огромен възпитателен (това значи духовен, нравствен смисъл!), тъй че не е нещо като каприз, като "да се правиш на интересен" и пр., а знаете, че аз си падам по тези неща по простата причина, че съм философ и учител, такава е, така да се каже, моята орис, прокоба, призвание, същина, съдба, както си искам с право мога да го нарека. Ето за какво става дума, ще се опитам да разкажа опитващата се да ме души емоция колкото е възможно по-кратко и ясно.  

Аз вече споменах в две клипчета, че тия дни се заформи (да се изразя модерно, като наште скудоумни "журналисти", с извинение!) една история, която заплашва да стане епична житейска епопея, неслучайно използвам такива високопарни думи; знаете, примерно, че Троянската война е започнала заради една уж нищожна история, младокът Парис си харесъл една мома и я качил на кораба си, един вид я отвлякъл. Моята история е още по-банална на пръв поглед, но никой все още не може да каже дали няма да доведе до Бог знае какви последици. (Майчице, как започнах само, а? Изразявам се като абсолютен идиот, а пък иронията е нещо като "мерудия", щото иначе има опасност да ме възприемете като съвсем смахнат!) Ще се опитам да се поправя и ще стана пределно делови, ето, започвам.  

От много време ме мъчи мисълта, че покривът на нашата стара къща в градчето Долна баня, в която съм отраснал, се налага да се ремонтира сериозно; е, разпитвах тук-там за майстори, все били много заети, трябвало да се чака, трябвало прословутите "връзки", т.е. да попаднеш на влиятелни хора, имащи познати майстори, роднини, абе типична нашенска история, характерна за нашето доста болно време. Е, аз съм крайно непрактичен човек, отлагам няколко години, нощно време много пъти съм се събуждал и съм мислил какво да правя, пък съм много зает човек, отлагах и отлагах, ето, и това лято мина, настъпи есента, а аз нищо не направих. И оня ден, преди три дни, като бях там, в двора на къщата и вече се приготвях да си тръгвам за Пловдив, изведнъж стана нещо като чудо невиждано: един човек дойде на пътната врата и ми рече: 

- Чичо, абе гледам, че покрива ти се нуждае от ремонт, аз съм майстор, искаш ли да ти го поправим? И ще ти взема малко пари, бъди напълно спокоен, честен човек съм!  

Представяте ли си какво неземно щастие ме сполетя: ето, майсторът, представяте ли си, сам ми идва и ме моли да ми ремонтира покрива, та това е направо чудо?! Аз пък същия ден бях вече ходил на едно място, където видях, че тече ремонт на покрива на една къща, разговарях със собственика (майсторите му не работеха по причина на националния празник 22 септември!), той ми каза, завалията, че те били толкова заети, че цяла година ги чакал, не можели да му изпълнят поръчката, така че съвсем ме обезсърчи: ела, вика, утре, говори с майсторите, на знам, че те са прекалено заети и много ще чакаш, имай търпение! И аз се отчаях съвсем. А сега на вратата ми стои млад човек, който сам ми предлага да ми свърши работата, бил майстор, леле, какъв голям късмет извадих?!  

Та значи, мисълта ми е: ако не сте виждали абсолютен идиот и наивник, ето, това съм аз, можем да се запознаем, приятно ми е! И аз, бидейки такъв, със светнал от радост поглед почнах да "преговарям" с тъй любезния и отзивчив майстор! Който ме нави, разбира се - идиотът си е идиот: грешка немам! - веднага да започне ремонта, ето, "случайно" върху колата му имаше и две връзки летви; обясних му, че до два часа трябва да пътувам за Пловдив че съм на работа тази вечер (аз работя като нощен пазач!), той каза, че ще се опитат за два часа да свършат работата, "евтино ще ти вземем, дядо, имаш голем късмет, халал да ти е!", рече младежът, звънна по телефона си и след три минути спряха още две коли, от които слязоха цяла група майстори, кой от кой по-работливи и енергични! Аз пък, бидейки абсолютен идиот, от радост промълвих: "Момчета, вас сякаш Господ ви прати, леле, колко съм радостен?!", те ме гледаха и се смееха на тъпия ми старчески и философски акъл (не знаеха още че съм философ де, после им казах!).  

Вие вече се усетихте какво стана, нали?! Попаднах на специализирана в измамите група, която в един момент ме убеди, че се налага "основен цялостен ремонт" на покрива, те чевръсто почнаха да свалят керемиди и да скубят летвите, постоянно ми повтаряха, че на мен, като на възрастен човек, ще ми направят "страхотна отстъпка от цената", за която, видите ли, "цял живот ще им бъда благодарен!", "ще ни запомниш за цял живот, дядо, и ще ни благославяш, щото ние, при това, като теб сме християни!", майчице мила, като си ме родила, що не си ми била повече, та да ми беше дошъл акъла?! "Пазарлъкът", казват, ще го направим после, не се притеснявай, евтино ще ти вземем, а иначе сме добри майстори, грешка нямаме! А аз седях на един стол и със завеяна физиономия на абсолютен кретен се радвах, пак да подчертая изрично, на споходилото ме неземно щастие!!! По едно време ме обзеха известни съмнения, че светът е станал чак пък толкова добър, повиках двама мои първи братовчеди, които като дойдоха, ми казаха директно: "Ти капка акъл имаш ли в главата бе, тъпчо?! Разбираш ли що си направил?!". А в това време майсторите танцуваха по покрива и за броени минути свалиха керемидите и почнаха да скубят летвите, сред които имаше и доста прогнили (къщата е строена преди да се родя, по-стара е дори и от мен!). Ами ако завали дъжд (каратаваните са правени примитивно, бедно, по социалисто-комунистически, т.е. с глина, с пръст, били са в 50-те години на миналия век крайно лоши, направо мизерни времена ("трудоденът" е бил жълти стотинки, т.е. баща ми и майка ми са били роби на ТКЗС-то, а дори не бяха комунисти!). Карай да върви, хванах се на едно сатанинско хоро, на което рипам вече четвърти ден, днес ще бъде четвъртия ден.  

Няма да описвам тук станалото, ще бъда пределно кратък. "Евтиния ремонт" стана скоро цифром и словом 19 000 лева, т.е. 19 месечни мои пенсии при положение, че занапред престана да ям и мина на фотосинтеза! Материалите от тях, от майсторите, "всичко от тях", от мен само 19 пачки банкноти, но не като бойкоборисовите, а по-скромнички. Трети ден водя ужасни дискусии с майсторите (по какво точно са майстори засега да не уточняваме щото могат да ми се обидят и да ме дадат под съд за клевета и за уронване на имиджа им!), те обаче се оказаха крайно недиалогични и агресивни, а основният им метод за "убеждаване" е: "Абе ти си бил много стиснат бе, добре, щом си беден и немаш пари, хайде, момчета, слизайте от покрива, да си тръгваме, дядо Ангел ще си прави покрива сам!", да не ви описвам тук подробности, че ще трябва да напиша цяло повест, а немам тия сили и нерви за това. На моменти в тия наши бесновати "бизнес-преговори" аз бях на косъм от инфаркта, уж съм издръжлив на дискусии, но тук срещнах толкова неподатливи на разбиране глави, че нямам думи направо, а не ща да употребявам точните думи, въздържам се, щото, както знаете, съм шибан либерал и демократ! Аз съм си виновен за всичко де, попаднах, потопих се до шия в езеро от такива хубави, с извинение, л@йн@, че излизане няма. В един момент претръпнах и си казах: майната им на парите, аз поне да оцелея, да не взема да падна и да умра тук от напрежение, щото караниците бяха епични, дискусиите бяха горещи. 

И най-възловия момент беше, че от първата минута въпросните майстори почнаха да ми искат пари, те вероятно си мислеха, че под "дюшега" аз имам купища пачки, подобно на наборо Боко Борисов; а аз нямах налични в себе си, в портмонето имах 30 лева. То бяха войни за тия пусти пари, че думи нямам. Накрая почнах да ходя да се унижавам по хората да искам заеми, та да им дам първите 5000 лв. "за материали". (На другия ден поискаха още, щото парите били свършили, тъй като раздали и данници на "бригадата", "нема пари, давай, че скачаме от покрива и си го довърши сам, момчета, тръгваме си, тоя хитрец нема пари, а ний за без пари не работим!", егати дървения философ, лъже, че нема пари?!) И така трети ден! 

За тия три дни два пъти пътувам до Пловдив да търся пари, щото в Долна баня има много безработни, абе да не ви разказвам всичките патила, що видя моята тъпа глава тия дни, че то не е за разправяне. След като им казах обаче вчера, че съм уредил парите, да са спокойни, но банката ще ги отпусне едва във вторник, стана същинска революция: две часа ме притискаха по безобразен начин да им дам парите още утре, щото щели да оставят покрива така и да се оправям сам! 

Ето, в момента съм в Пловдив и снощи търсих пари на заем като луд, много хора, близки, приятели и роднини, ме възприеха като побъркан като им разказах кошмарната история и помолих за пари (щото до днес, до обед ако не дам парите, ще стане лошо!). Посъбрах най-сетне сумата, не ми стигат още 1000 лв., ще видим какво ще правя, имам някои обещания, дано успея да намеря тези пари до 7 часа, че трябва да тръгвам за Долня баня. Днес до обед работата по покрива трябва да приключи и аз трябва да дам цялата сума, а преди това трябва да им дам поне 2000 лева за останалите "материали", за вар, цимент, ламарина, капаци, пирони и пр.  

Такива работи, имала глава да пати, ето, напатих се яко! Пиша тия неща за пример, за поучение, да внимавате поне вие, то мойта се видя вече! Бъдете умни, не бъдете идиоти или тъпанари като мен. Страшно е ако се подведете и повервате като мен в човечността, в човешката доброта и пр. Пак да подчертая: тези мои майстори се представят още за "най-праведни", моля ви се, "християни", което е върхът на сладоледа или "черешката на тортата", знам ли как да се изразя вече?! Дано днес не получа инфаркт като карам колата, моля те, 

Боже, не ми вземай идиотската душица тия дни таман, че покривът ще остане недовършен, а в неделя (пък може и днес, защо не, то само това остава!) ще започне кишата, ще започне да вали! 

Това е. Спирам, че ми писна да пиша. Ще разкажа във Философския дискусионен клуб останалото, щото смятам, че тази история има голям поучителен смисъл. И нравствен такъв има, и психологически, абе бива си я историята. Но не ми се пише, нямам сили. Отивам пак да се опитам да заспя малко, че сега е 3 часа и 34 минути след полунощ. Капнах. Пак ми се доспа. Нищо че иде утро, да дремна още поне час-ва ако мога да заспя. 

Хубав ден ви желая поне на вас! За мен не знам какъв ще е. Дано поне не стане още някой инцидент, знам ли, вече се плаша, всичко може да очаквам. Примерно като им давам пачките да се окаже, че парите излязат по малко при броенето?! Вече всичко е възможно да стане, да пази Господ, мили Боже, смили се да оцелея от тази истори пък занапред, доколкото си ми отредил, ще внимавам да не се забърквам повече в такива гадни каши! Обещавам да внимавам! Моля те, запази ми сърцето още малко, цяло чудо, че то още издържа, признавам Ти щедростта и великодушието, Боже, че още ве държиш в живота!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, вие постоянно ни обяснявате как не сме европейци, а вашето мислене европейско ли е? Просто сте искал да минете тънко, понеже наистина сте стиснат - това е истината. Предварително да бяхте проверили какви са цените - под 15 000 лева за цялостен ремонт на покрива НЯМА. Вие какво искате? Освен това при такива ремонти е добре да си хванете фирма, която предварително да ви издаде договор-фактура, където е описано кое какво...а вие като типичен АПТАЛ, както казваше вашия приятел Пашев, сте се зарадвали, че ви мамят...

Анонимен каза...

Грънчаров, ти вече си на такава възраст, че ще ти се обадят телефонни измамници да ти кажат, че дъщеря ти е катастрофирала, ще метнеш няколко хиляди лева през терасата, а после ще се сетиш, че нямаш дъщеря. Внимавай.

Анонимен каза...

Провидицата на Прекрасния луд видя, че тези "добри хора" са изпратени от вашия приятел Георги Рангелов. С такива приятели не ви трябват врагове. Ние ви предупредихме, че той е подъл човек, но вие му повЕрвахте.

Анонимен каза...

Проклятието на ходжата напомни за себе си.

Анонимен каза...

Ние не вярваме във версията на Грънчаров. Най-вероятно групата роми са трудолюбиви и честни хора, но Грънчаров се е опитал да се прави на интересен, да се цигани пред тях за парите и да ги поучава, с което логично ги е предизвикал да му кажат "оставяме те и се оправяй сам". Грънчаров да си плаща, защото иначе ще стане по-лошо - ще му отмъстят, всичко може да стане, включително недай Боже да му запалят къщата, в която той не живее. Така че Грънчаров да си плаща и да не се прави на интересен.

Анонимен каза...

Ето това имах предвид оня ден, когато ви писах в Ютюб "лоша идея". Това поведение на "майсторите" е класическо.

Анонимен каза...

Познавам въпросните майстори - работят качествено на цени под пазарните. Ние си го знаем Грънчаров, че е стиснат и е скандалджия. Като много разбира, да си е ремонтирал сам покрива.

щатен оплювач