На едно място във фейсбук отново влязох в спор с един руский папагал (нарекъл се "Roumen Bentchev"!), бълващ неуморно и всеки ден тъпотиите и глупостите на руската пропаганда. Реших обаче да му обясня някои неща с крехката надежда да се усети що прави. Правя си експеримент с него от доста време (близо 2 месеца). Той даже идва веднъж във Философския дискусионен клуб, но след като се изложи там, вече не смее да припари, но във фейсбук ме плюе усърдно където ме срещне. (Канечна, он тепер е фен на "цар Ивелин", новият, още по-добър Копейкин, нашият вече истинский най-новий оправяч!). Обясних му обаче (не толкова на него, а на наивниците, които се връзват на лъжите на такива глупави и нагли руски папагали!) някои базисни неща за това що е истина, колко "истини" има, че нема "моя" и "твоя" истина, че "гледни точки" и "алтернативни мнения" са едно, но истината е една, че тя стои на пиедестал, от който нищо не може да я помръдне, че хората със здрав разсъдък търсят само и единствено нея, въз основа на нея различават що е глупост, що е простотия, що е лъжа, що е заблуда, що е също така и добро или зло, красиво и пр. Много ми е интересна реакцията, ето обаче последния му душераздирателен вопъл, щото аз доста време го правя това, за което говори известната шопска поговорка за "мачето и дирека"; пък после са моите нови твърдения, които за него ще играят ролята на "мозъчна атака", имам плаха надежда, че може пък - о, чудо невиждано! - тоя човек да почне да се замисля, дано де, дано, ама надали; ето, четете, но най-напред прочетете моето предразполагащо към размисъл изказване, предизвикало неговото тъй патетично и сърдечно душевно излияние, да не кажа вопъл:
Как пък една мисъл не роди главата ти? Прочее, няма как всички хора с толкова различни мнения едновременно да са прави, т.е. всеки от тях да си има "своя истина". Истините не са колкото човеците. Ако допуснем това, ще трябва да допуснем, че истина изобщо нема, тогава именно всеки спокойно ще може да си плямпа каквото иска. Но тогава светът ще заприлича на огромна лудница. Затова има истина, тя важи за всички, дори и за тези, които я отричат. Истината не може да бъде помръдната даже и милиони хора в един глас да я отричат и плюят. Без истината светът отива по дяволите, а ние ставаме животни. И роби. Истината ни прави свободни. Думи на Христос...
А сега ето неговото, на принципа "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!", или, иначе казано, изтърсено урбулешката, с оглед да ме шашне колко е проницателен, дори учен:
Roumen Bentchev: Ангел Грънчаров напомняш ми на тези представители на църквата които са пращали всички на кладата които са се осмелили да кажат че земята е кръгла... 😉 Няма как да копирам руснаци, защото аз руски не говоря... така че съжалявам, но може те мен да са копирали...
Е след като Христос го е казал, значи само той знае какво е истината, ама какво ли ще кажат по въпроса другите религиозни месии?
След като един човек има наглостта да смята че всичко в което вярва е истина и е готов да оплюе, да изгори всички останали в защита на неговата гледна точка, еми съжалявам... за мен тези хора за самозабравили се тъпи хора които нямат капацитета да погледнат нещата от страни и да осъзнаят че живота е нещо повече от тяхната промивка предоставена от един или друг лагер...
(Оставих му оригиналната пунктуация, както виждате.)
А ето сега моите провокиращо изказване:
Таваришч, не става дума за "гледни точки", а за истината, това е друго. (Доста си спал в часовете по философия, а и учителката ти сигурно е била некадърна!) Гледни точки безброй, колкото са човеците, но истината е една. Противоположното на нея се нарича "неистина". Неистината може да е съзнателна лъжа, може да е заблуда, дължаща се на оптическа или умствена увреда. Който претендира гледната му точка или пък неговото "алтернативно мнение" (някои наглеци пък го наричат "моята истина"!) да има статута на истина, такъв да има много здраве от мен, но той ако поне малко уважаваше истината, ако му пукаше за нея, немаше да отстоява своето "алтернативно мнение", а щеше да се вълнува само и единствено от истината. "Алтернативните мнения", ако не са причастни на истината, ако не съдържат частички от нея, ако не водят към нея, не струват пукнат грош, те са израз на самонадеяност, на суетност, на горделиво невежество, на празнословие и пр., т.е. струват толкова, колкото и дрънченето на празната кратуна. (Има една прекрасна сръбска пословица: "Най-много дрънка празната кратуна!".)
Ти именно си пример на такова поведение, не само че нехаеш за истината, ами дърдориш глупости, намиращи се в пълно противоречие с нея, а при това претендираш, че "твоята истина" била задължителна и за нас, т.е. ние, които не споделяме глупостите ти, сме били "евроатлантически подлоги", били сме тъпанари, "лакеи да лошите американци" и пр., плюеш ни най-усърдно, като всеки тъп и нещастен руски трол.
Аз обаче се занимавам с теб не щото ми пука за твоята бесовщина или лудост, ами защото се осмеляваш публично да пропагандираш всички до една глупости на руската пропаганда против свободата, демокрацията, Европа, Америка, "капитализмът", пазара, човешките права и пр. Като си луд или побеснял, ще мълчиш, ще слушаш, ще се напъваш да мислиш, а няма да заразяваш със своята лудост и бесовщина други хора, нямаш никакво (най-вече морално, но за теб такова нещо като "морал" не съществува!) право за това, т.е. немаш никакво право да лъжеш други хора. (Себе си лъжи колкото искаш, друг човек да лъжеш нямаш абсолютно никакво право!)
Това исках да ти кажа. А че се напъваш да се сравняваш с мен, философа, който цял живот е служил съвестно в Храма на Истината, който цял живот е учил младите и изобщо хората да изпитват пиетет към нея, да склоняват глави пред нея (колкото и да ти е неприятна, пред истината всички трябва да стоим със смирение!), да й се покланят, да са с жадни за истината души, ето на това съм учил хиляди хора в некраткия си вече живот, а ти не успя да осмислиш това и ето, стоиш пред мен като тъп продавач на гнили пропагандни краставици, който се опитва да ги пробута на мен, опитния краставичар, разбираш ли сега колко голям нещастник си?!
Нормалните, т.е. здравите хора се опитват да научат нещо от мен, да разберат, а ти се инатиш като магаре на мост, два месеца вече, а вероятно и докато сме живи; разбери, човече (все пак си човек, макар че не знаеш що значи това: значи да бъдеш със свободен дух!), много си зле, време е да започнеш да се вразумяваш.
Толкова от мен. Каня те на моите онлайн-дискусии, Философският дискусионен клуб в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42 заседава всеки ден, всяка сутрин малко след 8 часа, нищо не ти пречи да изкараш и моя онлайн-курс по личностно развитие, наречен "Какъв е моят проект за желаното бъдеще?", т.е. за жизнените стратегии, за това как човек да си сътвори своя лична философия на живота ведно с подхода, техниката, стратегията на живеенето си, която да е пълноценна, а не ощетяваща го тотално, каквато е твоята (ти си един озлобен на живота неудачник, на когото "световният империализъм" е виновен за личния му провал, а пък лидера на "Величие", мошеникът "цар Ивелин", видите ли, щял да го оправи, щот имал данните за "голем оправяч" (нема как да не е голем оправяч, щом се пофали, че всеки ден оправя по една дащна девачка, пардон, мома!).
Това е вкратце. Лекувай се, аз съм ти лечителят, имал си късмет, че ме срещна. (Пореви си като прочетеш истините, които ти казах, пък след това, като ти олекне, почни малко да мислиш!)
Бъди здрава, клета евтина копейке!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар