Всяка от парламентарните партии, дори и най-малката, може да бойкотира Парламента като заяви, че не признава законността на изборите; нейните депутати могат да не се закълнат, т.е. да стоят пред вратите на парламентарната зала без да влизат в нея, което ще доведе дотам Парламентът да не може да започне работа.
Всички говорят, че голяма част от депутатите са "избрани" не чрез свободно волеизявление, т.е. вотът им по същество е недействителен. Но изборите били, видите ли, "законни"? Как така и на какво основание? Може ли вотът на психично болен човек, който смята, че Путин е "велик освободител на света", да е вот на свободен човек? Разбира се, не.
А може ли вотът на зависим от мафията човек (примерно корумпиран чиновник или работещ в облагодетелствана от мафията фирма) да е вот на човек със свободна воля, след като той гласува по принуда? Как тогава да е законен вотът на "гласувалите" за Боко Борисов и Шиши Пеевски?
И как тогава да е законен Парламент, избран по този начин, за който при това е "гласувал" само 1 от трима имащи право на глас граждани, а огромната част от тия "гласоподаватели" или не знаят за какво гласуват, или са с обременена от съвсем неадекватни спрямо реалността представи, т.е. са с очебийно болни глави, а пък за "най-силната партия", собственост на Боко Борисов и за присъдружната й партия, частна собственост на Шиши Пеевски са "гласували" хора, които нямат свободна воля, а гласуват по принуда на своя (и на работодателите им!) чисто материален интерес?
Питам само. Приятни размисли ви желая!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар