"Свободата е животът ми, какво друго да е свободата?!"

 

 

Свободата е нищо извън освобождаването, разбирано като самоосвобождаване. Свобода извън непрекъснат процес на самоосвобождаване не съществува или съществува само като фикция, като измама, като лъжа.

Иначе казано, свободен е онзи, който всекидневно практикува свободата, прави я, живее с нея. Сиреч сам решава какво да прави и как го прави, какво да каже, а преди това какво да мисли. Във всеки момент, по всеки повод ти можеш да докажеш свободен ли си или си роб.

Ако, примерно, чуя някоя лъжа от проф. Иво Христов и си кажа: "Ами той е умен, той е професор, той знае, аз му се доверявам и затова и аз мисля като него!", свободата ми отива по дяволите.

Ако обаче кажа: "Ха, защо ли тоз проф. Иво Христов така подкупващо ме гледа, защо ли тази мила усмивка съпровожда думите му, защо от очите му обаче вее смразяваща празнота, той мен за идиот ли ме смята като се напъва да ме шашне с лъжливите си псевдоучени думи?!", тогава всичко е наред, аз роб на неговата харизма няма да стана.

Но за да стигне човек до такъв етап в своето духовно развитие че да може така уверено да различава злонамерените лъжци и шарлатани от сериозните учени и философи, той трябва не само много да е чел и мислил, но трябва и да е спорил много в досегашния си живот. Щото многознаещи, наперени и лъжливи ивохристовчета и ивохристовци (или мартинкарбовчовци или велиславидъревки, ако щете!) има и в детската градина още, има ги и в в училището, и в университета, и на работата ти, и в кръчмата ги има, и на улицата ги има, и на пейката пред блока ги има, те са бол, те са вездесъщи, от тази многознаеща, но лъжлива напаст няма спасение!

Тя те гледа от телевизора под формата на разни гнусни неуморно лъжещи андрейрайчевци, харизановци, славчовасилевци, славитрифоновци, копейкиновци и прочие. Иначе казано трябва от най-ранна възраст да не мълчиш, а неуморно да воюваш както за истината, така и за свободата си, трябва да се калиш (и окаляш) в тия битки за истина, живот, достойнство и демокрация, без които животът ни става жалък и губи смисъла си.

В битките за свобода ставаме свободни, а не иначе, свободата нито е дар, нито е милостиня, нито някакво благодеяние, което друг ти оказва.

"Свободата е животът ми, господине, какво друго да е свободата?!", ми каза преди години един мой ученик, който беше застрашен от двойка и с тях ме втрещи, писах му за тия три думи шестица, която поправи двойките му и той не отиде на изпит.

Свободата е дело и живот на обичащия я, тя съвпада с него самия. "Аз самият съм свобода - щото съм и искам да си остана човек!" - така говори разбиращия свободата, т.е. обичащия я.

ДОБАВКА:  

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

 

Добави в Svejo