Дали да не унищожа романа "Сладуранкото" след като заради скандалността му не мога да намеря смел издател, който да го публикува?

  

Тия дни написах следното писмо до издателя на книги, комуто изпратих своя мръснишки (еротичен) роман "Сладуранкото" с молба да го публикува за моя сметка, аз да си платя разходите, е, разбира се, ще ги платя не с мои пари, а с пари на... Джордж Сорос, разбира се, да не съм луд да плащам издаването му с мои пари, след като имам и пари на Сорос; ето текста та това писмо, а по-долу пък е и коментара на мой отколешен приятел от Варна:

 

Здравей, Митко,

Да не се случи някаква трагедия с твоите тъй морални редакторки-пуританки, на които ти даде за мнение моя мръснишки роман "Сладуранкото", да не припаднаха от възмущение и погнуса като почнаха да го четат? Питам, щото кажи-речи мина година откакто ти го пратих за мнение и евентуално за издаване.

Аз си мисля, че този роман въпреки тъй изтънчения пуритански морал на префърцунените ти редакторки има смисъл да бъде издаден, щото може да предизвика една полезна дискусия около сексуалната непълноценност, да не кажа свинщина на масовия български псевдосексуален бабаит, който робува на възможно най-тъпите представи за секса. Прочее, тъкмо затова си мисля, че издаването на такъв роман в този именно момент може да има и известен финансов успех, примерно ако туриш на корицата ето този надпис:

ЗАБРАНЕНО ЗА ЛЕСНО ПРИПАДАЩИ ПУРИТАНИ И ПУРИТАНКИ С ПРАВИЛНА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, А СЪЩО И ЗА МАЛОЛЕТНИ ПОД 21 ГОДИНИ!

Или нещо от този сорт, но по-кратко, щот това стана прекалено дълго.

Това исках да ти кажа. Не разбирам какво те възпира да издадеш романа ми особено като аз самият ще поема всички разходи. Тиражът може да бъде скромен, та да има висока библиографска стойност след време. (При интерес ще го издадем повторно.)

За срам станахме пред целия свят с романите на префърцунени интелектуалци като живия класик Г. Господинов! Време е да излезе нещо истинско, взето от самия живот.

Това е. Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Владимир Петков: Ами мисля, че приятелят ми във ФБ - Ангел Грънчаров има в мое лице - не знам как да го нарека ве... Толкова пълно препокриване в мислите и изразяващите ги думи, че се плаша понякога от тази... идентичност! Не - разбираемото и естественото подобие... 🙂 Баш пък и в тази сфера... както и да я наричаме, но, без която: никоя жива душичка не може... При тва да си призная - не съм чел книгата... Ха де... Просто извън някак сензорно ли... по-скоро - екстрасензорно ли... знам, че е много... ама много полезна... Макар последната да е просто рутинна и едва ли нещо същностно казваща тук думичка... И за млади, и за по-стари любовници и любовнички, за ужким такива в различните им степенувания, дан говорим за начинаещите...  

Ангел Грънчаров: Благодаря ти, приятелю, за добрите думи и за подкрепата! Романът ми за сексуалната свобода и революция няма да бъде издаден явно, щото няма да го разберат нито издатели, нито редактори, нито читатели. Ще го унищожа тия дни. Майната му! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo