Фенка на Г. Господинов отново ме кандърдисва отново да прочета поне една негова книга ако искам да поумнея, т.е. да не си остана хептен прост. Отвърнах й:
Има много по-хубави книги от неговите. Ще чета тях. Мен няма как да ме спечели, напротив, отблъсна ме с това свое славолюбие и с наградомания.
ДОБАВКА, в която обяснявам защо поставям тази тема на неразбрал смисъла на репликата ми и най-вече смисъла на дискусията около феномена на тъй прославилия се писател Г.Господинов; надявам се, ще е полезна и за други хора, затова и я слагам и тук; та ето какво каза този човек, а после можете да прочетете как аз му отговорих:
Petar Petrov: Чета "Времеубежище'. На 19 глава съм. Има ценни идеи, според мен. Откривам ги в едно изречение понякога.
Хареса ми идеята как някои хора страдащи от ментални проблеми свързани а остаряването, започват да подменят истинските си спомени с измислени, които представляват техните несбъднати мечти.
Petar Petrov Ние не говорим за това хубави ли са или не са хубави неговите текстове, неговите книги. Сигурно са хубави. Разговаряме за манията на голема част от т.н. "интелектуалци", които смятат, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да прочетеш книгите на тъй много награждавания писател Георги Господинов, едно за да поумнееш, пиейки от неговата недостижимо прекрасна мъдрост, второто защото ако не си ги чел, ще си останеш немодерен, нема да си в крак с модата, която изисква всеки, който се смета за "интелектуалец", непременно да е чел шедьоврите на Г.Господинов. На последно място говорим за това как се държи в последно време увенчаният с толкова много лаврови венци (награди) писател, който най-старателно внимава, сакън, да не падне некой от многото лаврови венци, увенчаващи тъй умната му глава. Разговоряме, инак казано, за психологията на немалка част от обзетите от глупави мании читатели-поклонници (ПОЧИТАТЕЛИ!) на писателя Г.Господинов, които агресивно искат от всички нас непременно и задължително да изчетем неговите книги, ако искаме да не си останем прости, а също така и за това как СЛАВАТА убива душата на писателя Г.Господинов, ний пък смятаме, че славата убива таланта значително по-ефективно от непризнаването. Надявам се, сега разбрахте за какво изобщо поставяме тази тема. Приятни размисли!
ДОБАВКА:
Дали славата (и наградите!) не превърнаха писателя Георги Господинов в най-успешния търговец на книги?!
А може би славата (и славоманията, свързана неотделимо с манията по парите!) убива талантите много по-ефективно от непризнаването (което е другата, опаката страна на психологията на тъй агресивните почитатели на автори и книги!)?!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg
2 коментара:
Господинов го четат в цял свят, теб те четат мишките.
Грънчаров умира от мъка, защото няма и 1/10-та от успехите на Господинов като писател. Българската литература се появи на световната карта чрез Господинов. Има няколко имена на съвременни автори, които са допринесли за това. Господинов е едно такова име, друго е Кирил Кадийски - мой любим поет, писател и преводач. Не съм чул и прочел Господинов да оплюе някой, а Грънчаров ще умре, ако не оцапа с плюнките си по-успели от него хора.
Публикуване на коментар