Защо разговорите, думите са най-доброто лекарство за болните души?

Зрител, нарекъл се @sunzi8021 преди 13 часа е написал интересен провокиращ мисълта коментар в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42 под видео със заглавие Що за вас е Слави Клашъра: велик просветител на младите или вманиачен менте-многознайко и печалбар?; ето какво пише този човек, а под него е моят отговор до него (пък и не само до него, а и до мислещите като него!):  

Занимавате се само с българизми, които от ден на ден стават все по-примитивни. За агресивно лудия какъвто е българинът, трябват силни лекарства и усмирителни ризи, а не галене и безкрайно говорене. Полезният ви ход е да сте сред нормални хора из общия ни дом - планетата Земя. Ако упорствате и летите хиляди километри, за да наблюдавате дегенерати, означава че сте не по-малко луди...  

Отвърнах му ето какво:

Дори и повечето от масовите българи да са луди, вманиачени и побеснели от глупости и от простотия, лекарставата и усмирителните ризи няма да им помогнат, а донякъде могат да им помогнат само разговорите, дискусиите, дебатите, и то най-вече на чисто човешка основа, там, където са базисните човешки (а това значи ДУХОВНИ!) ценности; този е верният път; нито забрани, нито репресии, нито бой, нито хапчета, нищо не помага, а помага само това: разговорите, думите са най-доброто лекарство за болните души. От тази теза (правдолюбива, свободолюбива и демократична!) няма да отстъпя.  

По тази именно причина цял живот работя по същество като философски, а това значи духовен консултант, т.е. правил съм не само дискусии (образователни, възпитателни - в училищата, а също така публични, в медиите, в интернет, в блога, в ютюб-каналите си и пр.), но и съм консултирал хора объркани, неверници, нихилисти, материалисти, прости, прекалено умни, многознайковци и т.н. Това нещо трябва да го прави всеки, които неслучайно или неформално се нарича философ (учител, духовен деец с мисия).  

Но има и нещо друго: най-добър учител и консултант все пак е самият живот, реалността, сиреч истината. Хората с неадекватни, с неверни представи за живота като получат в съществуването си ред удари по главата "сякаш от някаква невидима длан", като пострадат, като изпият много горчиви чаши лека-полека или почват да поумняват малко по малко, почват да отрезвяват, почват да се освобождават от хептен глупавите си представи, догми, мании, а някои започват дори да помъдряват.  

Но тук пак всичко е съвсем индивидуално, някои, казах, поумняват, други... още повече оглупяват и ставата завършени глупаци, изчадия адови, стават нещо като зли зомбита, кръвопийци, тъпанари, клети нещастници, които мразят всичко, що мърда, що е свободно, що е добро, що е истинско, що е човечно; мразят и Европа, и духовните неща, и Америка, и свободата мразят, а обичат робството, тиранията, униженията, бедността, СССР обичат, Ленин, Сталин и Путин обичат, Карбовски и проф. Иво Христов обичат и т.н.  

Това вече са ония, които наричаме "бетонни глави, пълни със сърпове, чукове, петолъчки", българските монументи на срама и позора обичат, именно Альошовците, Шмайзерите, обичат комунизма, а най-вече обичат парите, лъженето и краденето.

Толкова от мен тук (останалото можете да намерите в книгите ми). Прощавайте, че бях малко по-обстоятелствен, но се наложи да си развия и защитя позицията.

Приятни размисли! И хубав ден! И успешна седмица! 

(Пиша това в ранното утро на понеделник.)

 

ДОБАВКА:

 

 

ПОДКРЕПА:  Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo