Диалог, върнал спомена ми за моята тъй бурна младост:
Георги: Г-н Грънчаров, приличате ми на даскал във вечерен техникум за бавно развиващи се. Доколкото знам, Рамадан Аталай бил завършил такова училище. "Уникални" ла(й)фове правите. Наистина много добре е, че се пазят за поколенията, ако изобщо някой някога би искал да си губи времето с тях. Може да си запишете на грамофонна плоча вашите любими ла(й)фове и компилацията да я издадете като албум!
Отвърнах на този тъй иновативно мислещ човек ето как:
Аз съм преподавал навремето в т.н. ПУЦ (производствено-учебен център), това означава, че учители ходят в завода да преподават на бавноразвиващи се работници, които искат да се образУват с оглед да влязат в Партията, ала немат средно образУвание. Тогава бях на 24 години и въпросният ПУЦ беше в... шоколадовата фабрика в Своге (при комунизма тя беше най-добрата!), а пък и доста от учениците ми бяха и... красиви момичета, моля ви се!
Тогава (година и половина!) май беше най-сладкия период от живота ми, мои ученички ме съблазняваха да им пиша хубави оценки не само с много шоколади и бонбони, но и... сещате се как, а аз, признавам си греха, доста често изневерявах на аскетичния си начин на живот на търсещ истината философ.
Благодаря, че върнахте спомена ми за това тъй романтично и славно тодорживково време (1983-85 г.)!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Той Грънчаров си е комунист. Демокрацията му отне твърде много, защото ако не беше дошла, той нямаше да бъде нощен пазач, а щеше да се издигне до професор по философия.
Знаел е как да живее г-н Грънчаров още като млад в ония зловещи времена, та и досега...
Публикуване на коментар