В блога ми получих следното съобщение-въпрос: Анонимен: Ние от Общността на безличните-анонимни мерзавци-оплювачи искаме да знаем какво става с котарака Бялчо? Здрав ли е, жив ли е, или Грънчаров набързо го уби, за да не дава пари за лечението му? Понеже съм добър, ето, на това видео показвам как е котарака Бялчо. Да се надяваме въпросните злобни същества няма да го урочасат и със злобата си да го убият.
Щото той, котаракът де, се възстановява лека-полека, но още е доста зле, има сериозен здравословен проблем. Лекуваме го без операция, с медикаменти, с билкови отвари, с какво ли не. Дано оживее, дано си поживее още.
Стига, повтарям пак, въпросните мерзавци да не го убият с тъй злобните си погледи...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар