Тази сутрин получих писмо от един млад човек с патриотични наклонности, с когото сме спорили в месинджъра преди години, а след това той се загуби, изчезна. Сега отново ми пише, предлага отново да спорим, ето какво ми пише, а по-долу е моят отговор до него:
Антонио каза: Привет и за много години, господин Грънчаров,
Сега, вече след няколко години, мисля, че може да продължим нашите диалози, които ми харесват, няма да отричам. Но темата за Русия и прочее е много плитка, бихте ли желал да разнообразим тематиката с нещо по нематериално? Може би в сферата на “научната фантастика” или за някои дори и “научната измишльотина”?
Макар че бих искал да изслушам вашето становище и над казуси като Русия и Украйна, Израел и Иран, Хамас, Хезбулах, САЩ и Китай). Бих се радвал да развием тези тъй обширни теми. Пречупени през нашата призма.
Стига, разбира се, Вие да имате желание защото за време, предполагам, имате цял куп ангажименти ежедневно, като за мен не би било проблем впрочем, дори и да не отговорите моментално.
На горното отвърнах ето как:
Здравейте, за много години! С удоволствие бих дискутирал с Вас, но от съобщението Ви разбирам, че Вие явно не знаете, че от близо две години съществува Философски дискусионен клуб, който се събира всеки ден, сутрин малко след 8 часа, а понякога и два-три пъти дневно. Обсъждаме всякакви теми, може да слушате дискусиите, в тях съм изяснил своето становище по какви ли не въпроси пределно ясно, понятно, пълно и пр. Клубът ни излъчва на живо в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, т.е. ето тук: https://www.youtube.com/@Paralel42 А записите на всички дискусии са ето тук: https://www.youtube.com/@Paralel42/streams Аз правя и поредици от лекции и беседи там, може да ги разгледате и да си изберете да слушате каквото Ви харесва, според Вашия интерес и вкус. Винаги сам можете да идвате в клуба и да бъдете участник в дискусиите, при нас достъпът е напълно свободен. Участват интересни хора. Заповядайте! Антонио ви отговори: Благодаря! Преди да се включа обаче ще изгледам всички видеа за да мога да чуя Вас специално, така че скоро няма да мога да се включа на живо, но мога ли когато го направя да задавам въпроси, засягащи Ваши становища от стари записи? Отвърнах му ето какво: Да, разбира се, задавайте ми въпроси, аз ще Ви отговарям, но не задължително писмено, а с видео, става ли? Защото ми е писнало от писане, за мен е по-лесно да се изказвам с видео. Антонио ви отговори: Разбира се, както ви е удобно, за мен е без значение: единствено е важен диалогът… Ами добре тогава, ще започна да гледам вашите Философски становища по “ПАРАЛЕЛ 42” в Ютуб. След като съм готов, ще започна диалога с Вас. Ако вече не сте ми отговорили на въпросите във Вашите видеа в този канал, разбира се… Приятен и успешен ден! Останете с здраве!
Отговорихте на Антонио: Да, когато може да се отговори по-кратко, ще Ви отговарям тук, в писмен вид. Ами желая Ви приятно гледана в ютюб-канала! Задавайте въпроси по всяко видео, аз много обичам въпросите, те са нещо най-добро и естествено! До скоро!
Антонио ви отговори: Винаги така отзивчив и отворен за разговори, както винаги, благодаря Ви!
Изпратихте: Благодаря за интереса! За мен е важно да срещам небезразлични хора като вас! Бъдете здрав!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар