Как да решим проблема кога да се провеждат нашите дискусии във Философския клуб?

Уважаеми дами и господа, имам един сериозен проблем и искам най-чистосърдечно да го споделя с вас и да помоля за помощ за да опитам да го реша; ето за какво става дума:

Откак правим сутрешни дискусии (лайфове) в нашия Философски дискусионен клуб (който излъчва в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, на страницата ми във фейсбук и в профила ми в тик-ток), аз повече не мога да пиша текстове (или пиша само кратки текстове-коментари!), щот дискусиите ангажират вниманието ми и нямам нужното спокойствие да се съсредоточа и да напиша нещо по-сериозно, задълбочено, стойностно, т.е. да напиша някаква книга.

Откакто се помня, за мен най-подходящото и плодотворно време за такава творческа работа като писането е ранната сутрин, тогава аз имам нужните сили да пиша; пиша един-два, понякога три часа и се изчерпвам; така през годините съм написал всичките си около 30-тина книги. След като попиша сутрин, аз се изморявам и цял ден след това мога да правя всичко друго, но не и да пиша; писането през деня или вечер при мен е некачествено, не се получава, текстовете, писани не рано сутрин, при мен не са добри (щото лиспва вдъхноверието, а без него нищо добро не може да бъде направено!).

И така, ето, вече втора, а може би и трета година аз не съм написал нищо качествено и добро, не съм написал нито една книга, щото сутрин се подготвям за дискусии и след това участвам в нашите дискусии. И това обстоятелство, признавам си, много ме измъчва, щото тази работа, писането, за мен винаги е била най-важната.

И какво да правим сега: стана традиция клубът да се събира сутрин от 8 часа, аз ставам винаги много рано, към 4.30-5 часа, почвам работа, но понеже знам, че ми предстои дискусия, нямам нужното настроение да пиша сериозен и дълъг текст, изискващ пълно съсредоточаване и активиране на творческите сили (доколкото такива са ми останали още, щото вече съм и дърт!); е, аз обичам, знаете, дискусиите, но след тях се чувствам кажи-речи като престъпник, щото не съм си свършил най-важната работа, а за мен това и писането?! Чудя се какво да правя за да реша този проблем, но той не зависи само от мен. Да не говорим за това, че мои приятели, философи, винаги ми казват като се чуем или като се срещнем:

"Абе, човече, що си губиш времето с тия дискусии, ами не седнеш да напишеш на спокойствие някаква книга, щото вече малко ти остана време, а ти си разпиляваш силите с глупави разговори с някакви си там хора, които умират от скука и искат само да си чешат езиците?! Пълна безотговорност е това, което правиш, спри се малко и се осъзнай! Щото книгата остава завинаги, а тъпите ти разговори ще изгорят един ден за миг когато ютюб рече да изтрие всичките ти клипчета!"

И прочие аргументи ми привеждат те, а аз не знам какво да кажа, е, казвам туй-онуй в свое оправдание, казвам, че работата, която вършим с Клуба, е много важна, че философите трябва да разговарят с хората, с народа, че книги вече кой ли чете, хората обичат да гледат и слушат клипчета, че да си публичен философ, разговарящ по важни човешки теми, не е загуба на време, но в тяхното възприятие моите приказки не чинат много-много и те укорително клатят глава.

Това е. Има вариант, примерно, дискусиите ни да станат в друго, може би по-удобно време, примерно вечер, или следобед, към 14-15 часа? Кажете, интересно ми е вие какво ще предложите?

За мен проблемът е много важен и тежък, на вас не знам как ви звучи, сигурно ви звучи като лигавщина, като простотия, като префърцуненост, не мога да кажа, затова и питам.

Ще ви бъда благодарен ако ми отговорите!

Приятни размисли и хубав ден!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo