Мъката ни по Бялчо, нашият семеен любимец, е голяма...

 

Котаракът Бялчо упорито се съпротивлява да пие хапчета, казаха ни докторите да не ги разтваряме, а да му сложим хапчето в устата за да го глътне; той обаче го плюе. Голяма мъка и борба е да му даваме тия хапчета. Днес ще видим какво ще каже друг ветеринарен доктор. Дали трябва операция или не, това е въпросът. Операция (и смърт след мъки!) или смърт без операция и мъки?

Операцията дали ще е успешна? Едва ли. А ако целта е само да вземат парите? И да ни се смеят после, че сме идиоти?

Бялчо все някога ще умре. Но да му спестим страданията дали не е по-правилно? И добро?

Ако можеше да го питаме и той, Бялчо, да можеше да отговори, смятам, че щеше да каже:

"Моля ви, не ме поне мъчете повече!"

Мъката ни по Бялчо, нашият семеен любимец, е голяма...

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo