"По-умният винаги отстъпва!" - откъде-накъде?! Що ни съветва тази поговорка? Значи на простия, на глупака, на безумеца умните трябва да отстъпват, и защо? Та необезпокояван простият и глупакът да продължат да сеят отровата на лъжите и клеветите си? Докъде ще стигнем ако оставим простите да си вилнеят, а умните да се спасяваме с бягство от тяхната агресия? Умните да отстъпват, та простите да побеждават, да триумфират? И сега разбирате ли защо допуснахме да ни управляват такива като вождо на простите, крадливите и лъжливите Боко Борисов и неговият началник Делян Пеевски?!
Е, умните в лицето на Кирил Петков и Асен Василев се опряха на простите и крадливите и що стана?! Ами стана така, че народът в мнозинството си, възпитан, че умният винаги трябва да отстъпва, не подкрепи ПП-ДБ и ето, сега пак ни управлява правителство на разбойниците.
Тук вече е уместна друга наша поговорка: "Не е луд тоя дето яде зелника, а тоя, който му го дава!". Като сте луди да давате на крадливите простаци, разбойници, мутри и мафиоти да ви крадат, не се оплаквайте, нема смисъл да мърморите...
Просто спрете да правите непростимата глупост да отстъпвате повече на простите, крадливите и лъжливите...
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология
и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Вашият Кирчо пак е нарушил някакви закони. Той е рецидивист и ако имахме правосъдие щеше да е в затвора.
Публикуване на коментар