В месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб постоянно разговаряме е чисто спорим за какво ли не. Ето сега какво публикува един от участниците (на английски), аз го преведох, пък след това и казах как аз мисля. Засега в групата цари мълчание, щото моите разбирания са обикновено най-дразнещи и общо взето винаги съвсем неправилни:
When it comes to the important things, the big things (politics, religion, world view, etc) the chance of successfully arguing someone out of their position and into yours is nearly zero. People hold the political views they do because they believe a certain things is more important than others. For instance, people on the left generally believe fairness is the highest civic good, while libertarians feel freedom is the highest good. They support the policies, politicians, and parties they do because they feel or reason these things best advance that thing they want. A libertarian trying to convince a progressive a given policy is bad by pointing out it limits freedom will fail because the progressive cares about freedom much less than fairness.
There is also the tribal factor. People are naturally tribal. Once they identify with a group, they will be quick to defend that group, and will be just as quick to pre-judge other groups that are identified as enemies. People from out-groups arguing against things they like will often be assumed to be lying, stupid, misinformed, or malignant, and so any arguments they make will be discounted out of hand.
Remember, humans aren’t rational beings. Logical thinking for humans is sort of like swimming; it’s a skill we can learn, but it usually takes an instructor, it usually takes lots of practice to be good at it, and no matter how good at it you become, you eventually have to get out of the pool and get back to your normal environment. Humans can learn and use logic, but usually do so on a short term basis to solve some problem or justify an already existing fear or desire.
In order for someone to change their mind on the big issues there usually must first be some sort of crisis of faith. Something must first change in the person’s mind, something that makes them question the things they believe in without triggering the tribal/defense response typical in a debate. It is only when that has happened, when the person is ready and willing to explore other modes of thought, does discussion or debate have any real chance to change their outlook. So instead of shouting at each other or trying to ram home the illogic of their stances, sit back, quietly keep examining your own beliefs, and if the time comes that the other person comes to you and talks like they are really looking to understand the “other side” in a non-confrontational way, then you might have a small chance to change their mind. Even the Bible talks about this when Christ instructed his disciples to “shake the dust from their feet” and move on if people didn’t want to hear what they had to say. Until then, be good, be happy, and be a good example of what you believe.
ПРЕВОД:
Всъщност струва ли си времето да обсъждаме/спорим с хора, които не са съгласни с нашите мнения в тази платформа? Трябва ли просто да ги блокираме и вместо това да продължим напред?
Когато става въпрос за важните неща, големите неща (политика, религия, мироглед и т.н.), шансът успешно да измъкнете някого от позицията му и да влезе във вашата е почти нулев. Хората поддържат политическите възгледи, които имат, защото вярват, че определени неща са по-важни от други. Например хората от левицата обикновено вярват, че справедливостта е най-висшето гражданско благо, докато либертарианците смятат, че свободата е най-висшето благо. Те подкрепят политиките, политиците и партиите, които правят, защото смятат или разсъждават, че тези неща най-добре насърчават това, което искат. Либертарианец, който се опитва да убеди прогресиста, че дадена политика е лоша, като изтъква, че ограничава свободата, ще се провали, защото прогресивният се интересува от свободата много по-малко от справедливостта.
Има го и племенният фактор. Хората са естествено племенни. След като се идентифицират с група, те ще бъдат бързи да защитят тази група и ще бъдат също толкова бързи да съдят предварително други групи, които са идентифицирани като врагове. Хората от външни групи, които спорят срещу неща, които харесват, често ще бъдат смятани за лъжливи, глупави, дезинформирани или злонамерени, така че всички техни аргументи ще бъдат пренебрегнати.
Не забравяйте, че хората не са разумни същества. Логическото мислене за хората е нещо като плуване; това е умение, което можем да научим, но обикновено изисква инструктор, обикновено отнема много практика, за да бъдеш добър в него и без значение колко добър в него ставаш, в крайна сметка трябва да излезеш от басейна и да се върнеш към нормална среда. Хората могат да учат и използват логиката, но обикновено го правят в краткосрочен план, за да разрешат някакъв проблем или да оправдаят вече съществуващ страх или желание.
За да може някой да промени мнението си по големите въпроси, обикновено първо трябва да има някакъв вид криза на вярата. Първо трябва да се промени нещо в съзнанието на човека, нещо, което да го накара да постави под съмнение нещата, в които вярва, без да предизвиква племенната/защитната реакция, типична в дебата.
Едва когато това се е случило, когато човекът е готов и има желание да изследва други начини на мислене, дискусията или дебатът имат някакъв реален шанс да променят възгледа му. Така че вместо да си крещите един на друг или да се опитвате да внушите нелогичността на техните позиции, седнете удобно, тихо продължете да изследвате собствените си вярвания и ако дойде моментът, другият човек да дойде при вас и да ви говори така, сякаш наистина иска да разбере „другата страна“ по неконфронтационен начин, тогава може да имате малък шанс да промените мнението им. Дори Библията говори за това, когато Христос инструктира учениците си да „отърсят праха от краката си“ и да продължат напред, ако хората не искат да чуят какво имат да кажат. Дотогава бъдете добри, бъдете щастливи и бъдете добър пример за това, в което вярвате.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР:
:-) Уведомих и "простите хора от народа", които не са "от наште", за нашите тъй умни дискусии, знаете, аз съм много подъл доносник, т.е. публикувах го във фейсбук:
Не съм съгласен с ето това:
So instead of shouting at each other or trying to ram home the illogic of their stances, sit back, quietly keep examining your own beliefs, and if the time comes that the other person comes to you and talks like they are really looking to understand the “other side” in a non-confrontational way, then you might have a small chance to change their mind.
Докато ние тихо си седим и се любуваме на собствената си величавост и на тъй прелестния си ум, вярващите в тъпотиите на комунизмо-путинщината ще преорат съзнанията на наивниците и изведнъж ще разберем, че всички около нас са станали комунизмо-путинолюбиви - и тогава къде ще ходим? Освен да отидем да живеем на Луната, нали така?!
Верният подход е друг, доказан е от историята и живота: да се научим да разговаряме с вярващите в простотии така, че те да започнат да се вслушват в нашите думи. Не да се правим на свръхвелики и хиперумни, а да приемем, че "простите хора" също са човеци, само че заблудени и неумеещи да мислят, е, ще ни се наложи да си дадем труда да говорим с тях и да ги учим да мислят.
Между другото, докато учим тях, те пък ще научат нас на нещичко, така ще се променяме и ние, и те. И ще имаме взаимна полза от дискусиите и дебатите. В един момент ще започнем и да си обединяваме силите та заедно да направим нещо за промяната към добро на света, в който живеем. Така е било винаги в историята, в живота и в политиката като тяхно ядро.
Това е. Затова и съществува философията. В нея разговарят разномислещи ЧОВЕЦИ и вместо да се бият с тояги, се учат един от друг.
Не разговаряме ли, неизбежно ще стигнем дотам, докъдето е стигнала България веднага след 9 септ. 1944 г., когато каскетлиите избиват умните, ликвидират "мислещите неправилно", е, след това простотията почна да цъфти, та да стигнем до днешната кошмарна трагедия, където на 10 неумеещи да мислят българи има само един, който що-годе умее да мисли, ала за сметка на това се гнуси да говори с "простите".
И като не разговаряме, пак неизбежно ще стигнем до тоягите, калъчките, ножовете, лопатите...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
С черноработници и копейки не разговарям.
Калоян АйТи-ти от Сакраменто, САЩ
Грачаро, ти на английски ли проговори, нещастник?
Защо си мислите, че сте правилно мислещи и умни?! Умните за разлика от простите винаги се съмняват и знаят, че нищо не знаят:)
Публикуване на коментар