Глупава ли е тази идея?

Преди около 15-тина години (не помня точно колко) на едно събрание на живеещите в нашия вход, когато решавахме кой да изпълнява длъжността "домоуправител" (бяха нарочили мен, щото всички други вече я бяха изпълнявали!), аз заявих, че не искам да върша тази работа, че тя не ми е приятна, че ако сложат мен нищо няма и да правя, че ще бойкотирам в знак на протест "избора" (ангарията?!), твърдо заявих, че според мен тази работа трябва да я върши човек, който ще е върши с желание, че на този човек (или евентуално фирма!) ние ще трябва да плащаме за работата някаква такса или вноска, че така е справедливо, та хората да я вършат добре, качествено, имайки и финансов стимул, щото отдавна е минало времето по стария, комунисто-социалистически начин някои неща да се правят "на обществени начала", безплатно, ама немарливо, мърляво, и при това без желание, по принуда, под натиск и пр

Тогава моята реч предизвика скандал, всички единодушно ме възприеха като много лош човек, който говори глупости, който е ако не луд, то поне много прост, който е и мързелив, който е наглец и мошеник, искащ пари за работа, която те самите са вършили безплатно, т.е. сметнаха ме за безскрупулен мерзавец и какъв ли не още.

Помня даже, че и моята съпруга ме смъмри и ми каза, че е трябвало да поема длъжността и да се натоварим с нея за една година, както преди това доста време бяхме "касиери" и обикаляхме като гламави по етажите, хората ги нямаше, звъняхме, а те не отваряха, с много нерви едва събирахме парите за почистване на стълбищата, за асансьор и пр. Аз обаче не приех тази длъжност, един от съседите е прие доброволно, той пък, за сметка на мен, много си падаше да е началник, да ръководи събрания, да организира съботници и пр. "мероприятия".

Както и да е, минаха няколко годинки и хоп, не само нашият блок, но и всички други си наеха т.н. "домоуправителски" фирми, които да вършат (срещу заплащане, разбира се!) тази толкова неприятна за мен специално работа. И на мен ми олекна.

Тия дни обаче се провело събрание на входа, на което отново се обсъждали вечните оплаквания на някои хора от прословутите "течове" (на някои хора все нещо им тече!), както и да е, решили да правят нов пореден ремонт на покрива; аз не можах да дойда на събранието и да кажа какво мисля. Е, минаха няколко дни, ето сега, днес, намерих време писмено да изразя една своя идея, която описах в писмо до фирмата "БГ-Домоуправител", където я предложих; ето това мое писмо, публикувам го и тук неслучайно, просто ми е интересно какво мислите мислите по казуса и вие:

Здравейте,

Размишлявайки върху казуса с честите течове и респективно ремонти на покривите на панелните блокове, останали от социализма, стигнах до убеждението, че най-добрият вариант е да се направи традиционен покрив с греди, дъски, летви, изолационни материали и керемиди. Преди време бях чел, че в Източна Германия този е бил най-често прилагания начин за решаване на проблема. При това като се прави такъв тип покрив нищо не пречи да се построят тавански стаички (мансарди), построяването на които да се финансира от тези жители в блока, които желаят да си закупят такова допълнително помещение. Разбира се, ще се наложи за узаконяването на такава конструкция да се получи по надлежния ред разрешение от съответните служби по строителството на района, предполагам, че това не е, не бива да е толкова сложно или трудно. Аз смятам, че тази идея би следвало да се постави на обсъждане от събранието на живеещите в нашия вход (или в блока като цяло), понеже ми се струва, че подобно трайно (да не кажа вечно!) решение на периодично възникващите проблеми с течовете е разумно. При това бях чел също така, че самата конструкция на панелния блок със заварките на панелите става многократно по-трайна благодарение на направата на сериозен покрив с керемиди, т.е. с покрив с керемиди тия блокове стават направо вечни. Понеже повече никаква течове, предизвикани от дъждовна вода, няма да има. А до този момент аз, доколкото си спомням, за тия 30-35 години от построяването на блока това е, струва ми се, трети ремонт на покрива. И така, убеден съм, ще продължи: през 5-6-7 години, пък и по-често, отново и отново ще правим нови и нови ремонти.

Това е моето предложение. Много ми е интересно каква е позицията на БГ "Домоуправител", а най-вече и позицията на живеещите в нашия вход. Затова е добре да се свика ново събрание, на което предложението да се обсъди. Не е зле преди това предложението ми да бъде разпечатано и сложено на таблото във входа, аз сам бих направил това, стига да не ми беше развален принтера. Затова ще ви помоля, ако това не е прекалено, във вашия офис да бъде разпечатано това писмо или на основата на него да се изготви подобаващо съобщение до живеещите във входа ни, което да се сложи на таблото на входа. За което предварително много благодаря!

Очаквам с нетърпение отговора ви!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo