Какво става в съвременния свят: накъде отива светът?

УРАВНОВЕСЕН ЛИ Е ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ И В ЕВРОПА

Иванка и Жак Асса

Споменахме, че преди по-често „се захващахме да пишем“. Сега чакаме някакъв импулс...

В случая импулсът беше скорошното честване на д-р Жельо Желев, когато се разказваха спомени за него. Припомни се неговата метафора „Една птица може да лети само ако има две крила – дясно и ляво“. Веднага се запитахме дали е останало лявото крило, но не само в България, но и в Източна Европа?

Според нас „изобщо лявото е парализирано“. И това е започнало от втората половина на ХХ век, когато Рейгън и Тачер „въведоха“ неолиберализма. СССР се разпадна и изведнъж Маркс „се оказа остарял“ и новите Социалистически партии „го забравиха“.

Има ли „обективни причини“ за тази забрава:

1. В неговото време „пролетарятът“ бил гоосподстващата класа. Понастоящем положението можем да илюстрираме с виц от предишното столетие:

Конкурс в арабска държава за построяване н Металургичен завод.

Японсото предложение автоматизирано производство, управлявано от 8 инженери.

Инж. Балкански (припомняйки си Кремиковци), нежелаеки да унижи България, но без да иска да спечели поръчката, предлага завод, управляван от 9 души. На слеедващия ден японската делегация моли инж. Балкански за какво ще използва деветия човек.

Работническата класа вече трябва да е високообразована и пролетарии са останали само маргиналите и работниците в индустриално неразвитите страни.

2. Маркс разглеждал добавената стойност само от идустриалното производство. Днес добавена стойнос добавят: до известна степен търговията и услугите, но в много по- голяма степен предварително акумулирания труд –автоматизация, компютаризацията и изкуствения интелект.

3. Маркс пренебрегвал възможностиге на човешкия интелект. Той вярвал, че човешкото общество се определя предимно от материалните условия на съществуване и производство, а не от духовни или културни ценности. Според него хората могат да променят природата и съзнанието си, за да отговарят на новата икономическа система.

В спор бил с Фройд, който твърдял че хората не се отказват толкова лесно от своите традиции, вярвания, националност, религия и други аспекти на своята идентичност. Освен това хората не винаги действат рационално и егоистично, но понякога проявяват алтруизъм, солидарност, жертвоготовност и други черти на характера.

Обаче някои негови предвиждания се оказват верни и днес, през ххI век. Ето някои от тях:

1.Концентрация и централизация на капитала. Първият термин се отнася до натрупването на принадена стойност - стойността, създадена над работната сила (неплатения труд), присвоена от собствениците като печалба – понастоящем малка част от печалбата се раздава на изпъпнителите във вид на акции (контролният пакет обаче остава в собствениците); Вторият термин означава увеличаването на капитала в резултат на комбинацията на няколко отделни капитала, почти винаги в резултат на фалити или икономически кризи. Последствията от този анализ са опустошителни за защитниците на способността на „сляпата ръка на пазара“ да разпределя богатството. . Както предсказал Маркс, една от характеристиките на капитализма през 21 век, е нарастващата пропаст между богати и бедни. Според последния доклад на Oxfam (международна асоциация, решаваща проблемите на бедността и несправедливостта) 82% от богатството, увеличено в световен мащаб през 2017 г., е отишло в джобовете на най-богатия 1% от световното население, докато 3,7 милиарда души, най-бедната половина на света, не е получила никакво увеличение на благосъстоянието си.

2. Нестабилност на капитализма – циклични кризи.

Икономическите кризи не са грешка на капиталистическата система, а една от нейните присъщи характеристики. Днес се правят опити да се прокарва друга идея. Въпреки това , тук в България до днес се говори за криза, но ни се пропагандира, че с въвеждане на еврото икономиката ни ще се стабилизира. Ние не сме специалисти по тези въпроси, но информацията, която получаваме от официалната телевизия не ни позволява да сме напълно сигурни, че кризите ще се избягват.

3. Отрицателната роля на финансовия капитал

Финансовия капитал няма пряка материална роля в икономиката, а е създаден по „фиктивен“ начин. като например запис на заповед или задължение. По времето на Маркс не е било възможно да се предвиди съвременното развитие на този сектор от икономиката - днес благодарение на компютрите могат да се извършват финансови транзакции със скоростта на светлината. Спекулациите и прилагането на сложни финансови механизми – като така наречения „подпрайм“ - беше предизвикана кризата от 2007-2008 г. Нещо повече, за разлика от индустриалния капитал, финансовият капитал „няма родина“ – той е основната причина за глобализацията.

3. Създаване на фалшиви нужди.

Деветнайстият век не е познавал бума на търговската реклама по радиото и телевизията, още по-малко е познавал модерните механизми за персонализиране на рекламните съобщения в Интернет. Въпреки това Маркс предвидил способността на капиталистическата система да увеличава фалшивите нужди сред хората. „Разширяването на продуктите и нуждите се превръщат в измислено и вечно пресметливо подчиняване на нечовешки, изтънчени, неестествени и въображаеми апетити“, е написал той преди повече от 150 години. В днешния свят мобилните телефони остават само за няколко месеца и рекламата е отговорна за потребителите да купят най-новия модел. Междувременно домашните уреди са изградени с планирано остаряване, за да се гарантира, че те спират да работят след няколко години и по този начин създават необходимостта от тяхната подмяна.

Може би има и други прогнози, валидни до днес. Не случайно Китай днес е най-голямата икономическа заплаха за Съединените щати.

Но да се върнем в България. Винаги сме приемали, че БСП е алтернатива на ГЕРБ.

ГЕРБ и ППДБ сме приемали за десни партии проповядващи неолиберализма. Според неолиберализма „само свободният пазар повишава благосъстоянието на народа“.

И изведнъж ...БСП и ГЕРБ „се прегърнаха“ и създадоха общо правителство, т.е. престана да се говори за идеологии. А когато единствен бог стане „златният телец“ едва ли народът може да излезе от пустинята, както поучава БИБЛИЯТА. Ако погледнем светски НАРОД БЕЗ ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ от 9 милиона намалява до около 6 милиона или „птица с едно парализирано крило може само да се върти във въздуха, но не може да се издигне“.

ПОДКРЕПА:  Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo