Защо да си нормален не само че не е хубаво, а е същински кошмар?

Някои мисли, мои и чужди, които публикувах днес на страницата си във фейсбук:

"Простащината има право да съществува само тогава, когато предизвиква равна по сила съпротива на интелекта." (Станислав Йежи Лец)

............

Даже кучето знае кога са го ритнали и кога са се спънали в него.

Джоди Пиколт, "Чуждо сърце"

 

За истината не се гласува. И само един човек да смята, че нещо е истина, ако то е истина, дори и 1 милиард човека да твърдят, че е лъжа, той ще е правият, т.е. истината съвсем не зависи от хорските мнения, напротив, хорските мнения следва да се съобразяват с нея. Прочее, глупаците на този свят винаги имат огромно числено превъзходство пред умните, правдолюбивите личности.

Затова който дърдори глупости или лъжи, ще бъде приветстван от немислещата тълпа и ще стане велик като Карбовски, Киро Брейка и таваришч проф. Иво Христов, но който говори истината, ще бъде проклинан, обиждан, плют и дори ще бъде разпъван на кръст (като Христос) или отровен (както Сократ).

Това са толкова прости неща, че е срамота да не се знаят, а на мен вече ми е неудобно да ги повтарям.

Но светът и човечеството явно вървят към потресаващо, да не кажа пълно оглупяване. 

 

Някой беше казал, че е хубаво да си поне малко луд, щото иначе рискуваш съвсем да полудееш. Не се сещам кой беше, но е прав. Всичко зависи от дозата: и лекът, и отровата.

 

 

Обичащият истината се разпознава по това, че го вълнува самата истина, а не неговата собствена правота. Както правят тия, на които истината им е безразлична, т.е. не им пука за нея.

 

Нормални са само тези хора, които вие слабо ги познавате.

Алфред Адлер

 

Никъде няма да намери покой този, който не го е намерил в самия себе си.

Франсуа Ларошфуко

 

Нормално е общото, норма значи общо, абстрактно. Т.е. нормално е неиндивидуалното, безличното, безчовечното, бездушното. Затова нормален е единствено усредненият, безличният, масовият, немислещият човек. (Мислещият човек излиза от нормата щот мисленето ражда различия, индивидуалности, раз-личности: личност и раз-личност имат общ корен!)

Който го е страх да не би, сакън, да го определят като ненормален, т.е. се стреми да е винаги нормален, бяга от личността си чрез немисленето. И стои кротко в масата от безличия - като самия него.

Нагаждачите към общото и безличното, масовото, именно конформистите, са все нормални, т.е. са сиви, неотличаващи се, те са маса и тълпа.

А личностите не се страхуват от различността си. И са ненормални щото са човечни, личностно изявени, колоритни, а не са сиви, социални, безлични...

 

 

 

Един човек ме попита:

Но сигурно нормалните (общите) неща ни обединяват в общество?

Отвърнах му:

Т.н. общи неща между човеците в обществото са пределно бедни и несъществени, да не кажа тъпи. А именно: нормално е човек да има две очи, две ръце, два крака, един нос и пр. Нормално е да сме с коса, мъжете нормално е да носят мустаци, а жените - да са без мустаци. Тези "социално-антропологични норми" обаче не правят човека човек, нали така? Съвсем друго е истински важното и същественото, но то е вече към сферата на различното, а не на общото.

Примерно, всеки човек, за да е човек, трябва да умее да мисли, да де, ама е пълно с неумеещи да мислят папагали, които немат свои собствени мисли, а повтарят чуждите мисли, нали така? Освен това мислещите хора са ненормални щото са индивидуалности и всеки има свои различни мисли, един мисли така, един съвсем иначе, трети различно и от тях двамата и пр.

Когато навремето комунистите решиха да правят хората еднакви в комуната, те трябваше да забранят свободата, да изкоренят най-вече свободата на мисълта, т.е. да забранят самото мислене като почнат да налагат "единствено правилните мисли" на Партията.

Тогава именно цялото общество стана "нормално", т.е. бездуховно и безчовечно, а мисленето стана апокрифно, стана опасно и вредно занимание (немисленето стана престижно и нормално, такива нормалници почнаха да растат в кариерата, ставаха учители-мижитурки, професори-шушумиги и тъпи шефове на катедри, ректори и пр.).

Тогава (пък и досега у нас!) мислеха някакви ненормалници (наричаме ги "маргинали", "аутсайдери", непризнати от никого, тях, разбира се, не ги канят по телевизиите, т.е. те са съвсем като нас двамата, като мен и Вас!), които, ако се изказваха публично, биваха донасяни на милицията и на ДС и заминаваха в затвора - за да не пречат на ЕДИНОНЕМИСЛИЕТО. (Прочее, имам статия за единонемислието, писана по време на комунизма, при переостройката. Заради такива мои "напълно неправилни" мисли и текстове аз, разбира се, нямаше как да стана доктор на нАуките и пр.)

Такива работи. Аз и тогава, и сега съм самостоятелно и свободно мислещ човек, личност и философ, т.е. съм ненормален, сиреч маргинал и аутсайдер; затова комунистите ме изгониха от преподаване в университета, а пък мутро-комунистите - от гимназиите.

И сега, както виждате, философствам апокрифно (не в училище, не от университетска катедра и пр.), философствам ето тук, макар и публично, но скрит и остракиран единствено в американските мрежи; и ме четат и слушат, както е известно, пет-десет човека. В същото време нормалните таваришчи Карбовски, Киро Брейка, доц. Вацев и проф. Иво Христов ги слушат и четат стотици хиляди напълно нормални тъпанари-комуноиди.

(Нашият приятел Калоян, прочее, осъзна, че съм ненормален и, като осъзна кошмара да и той да стане ненормален, избяга при нормалните, той скоро пак ще стане фен на проф. Иво Христов, примерно, те вече еднакво силно обичат Тръмп!)

 

ДОБАВКА:

В Германия най-голямата част от младите били гласували за лявата партия. В тази връзка припомням една известна мисъл, приписвана на кой ли не, в това число и на Чърчил (който на млади години бил лейбърист):

"Ако на младини не си социалист, нямаш сърце, но ако на зряла възраст си социалист, нямаш акъл."

В тази връзка искам нещичко да допълня:

Сърцето свързваме с чувствителността, с емоциите. Убежденията ти обаче (независимо на младини или на зряла или стара възраст) да се определят от емоции означава, че не успяваш да осмислиш реалността, т.е. такъв избор не е рационален, а е чисто и просто глупав. Ерго, за младостта е характерна глупостта, значи младите (не всички обаче, има и умни, мислещи млади хора, които не робуват на глупави емоции!) по-вероятно е да са глупави, т.е. младост и глупост да дълбоко свързани (донякъде е оправдано да правиш глупости на млади години!).

С годините обаче умът и чувствата следва да се уравновесят, т.е. диктатът на страстите, на емоциите следва да отстъпи място на умиротвореността и мъдростта на разума, а разум и истина са дълбоко свързани, дори неделими. Т.е. зрелите хора следва да се поумнели и по тази причина да са осъзнали собствените си интереси така добре, че повече да не робуват на илюзии (социалистите учат хората да чакат държавата да ги "оправя", сякаш ни е майка, при това грижовна, а ние сякаш сме деца, т.е. социализмът е лъжлива и детинска в корена си доктрина, а след това е и криминална доктрина, щото комунистите пък смятат, че сме в правото си да окрадем богатството на богатите и да го излапаме!), т.е. нормално и разумно е зрелите и възрастните хора да гласуват за десни, за либерално-консервативни партии.

На зрели години и на стари години да си обаче ляво настроен и да гласуваш за леви, за социалистически, комунистически и русофилски партии означава или да си лъжец и мошеник (сиреч да си склонен към измами, далавери и кражби!), у нас такива са Костя Копейкин, Корелия Нинова, Румен Радев, Волгин, Мая Манолова и прочие тарикати, или пък да си хептен малоумен, да си съвсем прост, да си направо казано идиот.

Това е моето допълнение. Но пак да подчертая: младите съвсем не е задължително да са прости, глупави, да не мислят, да са социалист и комунисти; младите също трябва да имат акъл и да се ползват от него.

Приятна вечер и приятни размисли!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

 

Добави в Svejo