Как разбира глупостта Дитрих Бонхьофер?

В дълбините на човешкото съзнание се скрива явление, което по своята опасност превъзхожда даже злото. Това е глупостта. Немският теолог и участник в Движението на съпротивата Дитрих Бонхьофер (Dietrich Bonhoeffer, Pastor and Theologian) предложил поразително проницателен и в същото време тревожен възглед на това понятие, представяйки го не просто като интелектуален дефицит или небрежност, а като мощна и деструктивна социална сила. По разбирането на Бонхьофер глупостта е нещо повече от недостатък на ума, тя е активна съпротива срещу критичното мислене, съзнателен отказ от нализа на действията, идеите и техните последици. За разлика от злото, което може да бъде обуздано с помощта на разума, глупостта е невъзприемчива към интелектуалните аргументи. Те се противи на осъзнаването, самокорекцията и на всички опити да я изменим.

Бонхьофер подчертава принципното различие между невежеството и глупостта. Невежеството може да бъде обяснено с отсъствието на знания, докато глупостта е значително по-дълбоко и укоренило се състояние, характеризиращо се с нежеланието или неспособността да възприемаш нови идеи, факти или гледни точки. Но какво прави глупостта така опасна? И защо тя по мнението на Бонхьофер е по-страшна от самото зло. Отговорите на тези въпроси се крият в природата на самата глупост и в нейната способност да прониква във всички сфери на човешката дейност, оказвайки разрушително въздействие на обществото като цяло. Ограничените в умствено отношение хора не просто демонстрират дефицит на знания, те с поразително упорство отбласкват всички перспективи за обучение и за разширяване на хоризонтите на своя мироглед. С маниакално упорство те се държат за своите нестабилни убеждения, игнорирайки всички интелектуални предизвикателства, способни да ги изведат от зоната на комфорт и да ги заставят да погледнат в лице неудобната истина. В крайна сметка глупостта се представя не като безобидно отсъствие на знания, а като съзнателен отказ от критично мислене, превръщайки се в опасна и самовъзпроизвеждаща се сила.

В този контекст глупостта става много по-разрушителна от обикновеното невежество тъй като тя напълно затваря вратите към растеж на личността и дълбокото разбиране на света. Този пагубен начин на мислене намира своето най-зловещо въплъщение в историческите анали на авторитарните режими, особено във времената на трумфа на нацизма (и в днешно време - на путинизма и на тръмпизма, бел. моя, А.Г.) Бонхьофер става очевидец на това как сляпото подчинение на простите хора се превръща в крайъгълен камък на успеха на тоталитарния режим. Отказът от критически анализ и от съмненията в правотата на властта е позволил на нацистката машина да извърши злодеяния, чиито мащаби преди това са се стрували немислими. Разрушителната сила на това подчинение се е заклучавала не в активната злоба, а в парализиращата липса на съпротива от страна хората, чиито морални и интелектулани способности са били сломени. Безволните маси, потънали в паяжината на апатията са позволили да бъдат оплетени в мрежата на управляващата идеология, приемайки сляпо на вяра нейните примитивни и зловещи постулати.

Връзката между властта и интелектуалната ограниченост е крайъгълния камък на учението за глупостта на Бонхьофер. Получавайки власт, хората често губят способността за критичен анализ. Властните структури само усложняват тази тенденция, поощрявайки конформизма и потискайки независимостта на мисленето. Силните на този свят се обкръжават с подлизурковци и строят системи, потвърждаващи техните собствени предубеждения, създавайки затворен кръг от невежество, от който е крайно трудно да се измъкнеш...

"Действието произтича не от мисълта, а от готовността за отговорност. Най-големият тест за едно морално общество е това какъв свят то оставя на своите деца."

Дитрих Бьонхофер

ДОБАВКА:

ДОБАВКА 2:

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”

Фридрих Шилер

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo