Който иска да шашне народа и да изглежда по-учен дори от проф. Иво Христов (който също си пада по думи и термини, с които шашка наивната или малодушната публика с извънредната си ученост!), а също иска да сваля момичета, имащи влечение към интелектуалщината, може да научи думата "батрахомиомахия", което значи битката на жабите и мишките (The Batrachomyomachia, Ancient Greek: Βατραχομυομαχία, from βάτραχος, "frog", μῦς, "mouse", and μάχη, "battle", or Battle of the Frogs and Mice), та значи това е комичен епос или пародия на "Илиадата". Въпреки че датата и авторството му не са сигурни, той принадлежи към класическия период, както е бил известен на Плутарх. Думата батрахомиомахия е започнала да означава „тривиална кавга“.
И тъй, въпросният текст е пародия на "Илиада": царят на жабите Щекодув без да иска удавя мишлето Крохобор, докато го пренася на гърба си в една река. Туй е началото на лют конфликт между жабите и мишките, в който взимат участие олимпийските богове.
По подобие на тази знаменита поема около 1490 г. Теофило Фоленго пише "Макаронеа" – комическа история за войната между мухите и комарите, а Тифи дели Одази създава "Кармен макароникум".
Ето че поумняхте необичайно като научихте тази тъй учена дума, с която може да демонстрирате без капка неудобство своя тъй мощен интелект, богатите си познания и невероятно широката си обща култура!
Желая ви много нови успехи в повишаването на вашата ученост и на многознайството ви!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар