Защо допуснахме простаци - мутрите и ченгетата! - да заемат неполагащото им се високо място: да са начело на държавата ни?

Вчерашната дискусия в нашия Философски дискусионен клуб, в която обсъждахме въпроса за чалгата, виж:

Гореща дискусия за чалгата: защо толкова много българи обичат "тъй просташката" музика на народа? (Линкът е в първия коментар.)

предизвика най-различни отзиви, ето един много умен човек какво казва, а по-долу е моят отговор до него:

@krasimirmihaylov9551: Отговора е много прост - без да гледам дискусията. Защото при българския народ винаги простащината е била на пиедестал. В културно отношение сме светлинни години зад Италия и Франция например.

Отвърнах му:

Не съм съгласен. Простаци има навсякъде, и то немалко. И в Италия има. И в Америка има (избраха Тръмп!). И в Русия има доста. Навсякъде има тъпанари и простаци. И глупаци.

Но проблемът не е в това, а проблемът е в поведението на непростаците, на умните; там е работата, че в дадени страни умните, макар и малцинство, успяват въпреки трудностите да имат водеща роля, да имат някакво пък макар и духовно (кълтурно!) само надмощие, т.е. простотията не успява да командва, да завладее държавата.

А у нас (и в Русия) стана точно това. Та не бива да виним лошите и простите за всичко. Те са си такива. И трудно можем да ги променим.

Но проблемът е, че умните и добрите поради свои дефекти, караници, джафкания и коварни мании изпуснаха, изневериха на ролята си, опропастиха работите, т.е. допуснаха простите да заграбят и властта, и държавата, и икономиката, и културата, и образУванието, и всичко! Разбирате ли сега "къде е заровено кучето"?

Не бива да бягаме от отговорността за ставащото. За всичко, което става, сме виновни ние, а не простите. Простите са си прости, като им дадем, като им предоставим възможност да господстват, те се ползват от нея.

А защо допуснахме простаците (мутрите и ченгетата!) да заемат неполагащото им се място? Кой ни е крив, че допуснахме това?! Ха сега де, отговорете ми на този въпрос.

ДОБАВКА: 

Една свободолюбива и демократично мислеща дама се възмути, че съм казал, че чалгата е музика и значи е вид изкуство; ето що й казах:

Имате възвишена представа за изкуството. Така е, но изкуството е храна за душата. А има различни души с различни вкусове. Е, чалгата като музика храни дадена категория души. И по тази причина е изкуство. По-особено и "за народа", но какво да правим, не всички хора са с изтънчени, аристократични души, нали така? Има даже пошла литература за дадени души. Има свобода и демокрация и в изкуството. А високото изкуство е нещо друго. Както не всички са умни, както някои сме прости (и разговаряме с прости!), така и има музика и изкуство за простите, пардон, за народа. Ах, тия наши демократи, колко аристократични са те?! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo