Половете, мъжът и жената, любовта: еротичните тайнства

Това е втора част от поредицата, която може да прерасне в аудиокнига, в която ще възсъздам своята първа книга, именно книгата със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, която има за подзаглавие ето какво: "Лекции по философска психология". Навремето съм я писал за да бъде алтернативен на господстващата тогава у нас... съветска психология, а тази книга за първи път е издадена през далечната 1997 г. - и има вече пет издания. Дали да не издам шесто? Прочее, насърчи ме да продължа и да направя цяла поредица ето това изказване на един зрител-коментатор по повод на първата лекция, която съм изнесъл преди година, ето го тук: @jordanjordan6485 (преди 1 година (редактиран): Г-н Грънчаров, великолепен текст! Избягвате учебникарската стилистика. Напомняте ми на Карл Ясперс и на неговото сладкодумие. Удържате във философска реч, т.е. кръговрата "едно от друго", психологията, за да не се пропадне в терминология. И ето как самата себепочуда в мислоизлиянието оформя и изпълва със съдържание "себе си"; човек така се подготвя за диалог. Но имам чувството, че учениците не Ви заслужават; нито техните сърца са трепетни за магиката на подобна гора.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo