▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
четвъртък, 29 май 2025 г.
Кои са пороците на емпирико-индуктивния подход в критиката на съвременната "буржоазна" философия?
Това е следваща част от поредицата, предназначена за зрителите на Пловдивската обществена телевизия, за зрителите на предаването ДУХОВЕН ХИПЕРМАРКЕТ, което наскоро започнах там. Този път за да изясним понятията, които са важни за нас, понятия като "дух", "духовно", "духовност" и пр. реших да ви въведа в тази нелека проблематика (философска, но и човешка, щото тези две неща в моето разбиране съвпадат!) като ви поизмъчих с уводните думи в моята дисертация, писана в младежките ми години, чието заглавие е УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, публикувана като книжка под заглавието ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ.
Линкът към целия текст е ето този:https://docs.google.com/document/d/1ArTbxpNH02bGV5bJKnLkxkIo7czRw8T-teo8p3uW62M/edit?usp=sharingМожете да си го четете колкото и когато искате, приятно четене ви желая!
Ще се радвам да споделите с мен как възприехте този експеримент и дори тест с вашето търпение: по телевизията да слушате строг и "тъмен" философски текст, който претендира да е наистина философски; надявам се, че при желание ще можете да го разберет, а липсва ли желание, човек, разбира се, нищо няма да постигне, но има ли го желанието, тогава за нас, човеците, няма невъзможни неща, ето това съм длъжен изрично да подчертая.
Желая ви приятно слушане и разбиране, а също така и приятни размисли върху прочетеното! И до скоро, да е здраве ще продължим - за да доведем пътешествието си из пространствата на духа ако не до неговия край (такъв няма и не може да има!), то поне до някое тихо и удобно пристанище.
Философският дискусионен клуб (събира се и заседава всяка сутрин, малко след 8 часа, в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42 https://www.youtube.com/@Paralel42 ) работи за духовното въздигане на ученици, студенти и всички други, за които истината (и другите духовни неща: добро, красота, право, справедливост, святост, вяра, човечност и пр.) имат първостепенно значение за нас, човеците.
Заповядайте при нас, покажете как мислите, не бъдете малодушни, не робувайте на глупави предразсъдъци и емоции, освободете духа си!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел ГрънчаровПреследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Миналият четвъртък гледах ПоТВ във фейсбук. Докато говореше Евгени, гледаха между 18 и 22-ма зрители, като се появи "хипермаркета" на Грънч, зрителите рязко паднаха до 4. Истината е важна, правете си сметка що значи това.
Набързо ще обясня какво смятам и ще се радвам да чуя и вашата анти-теза: Имате грешка Г. Грънчаров. Пропуснахте да споменете че амият метод носи със себе си скрита идеологическа капитулация — подмяна на концептуалната радикалност с технократски фрагменти.
Емпирико-индуктивният подход, когато се прилага като универсален скалпел, дегенерира в епистемологическа автолизия. Вместо да проясни обекта, той го смалява до псевдо-фактичност, заличавайки априорните му слоеве. Буржоазната философия — ако все още можем да я обозначим така, без иронична нотка — приема този редукционизъм като свое хигиенно средство. Така тя се самовъзпроизвежда чрез един вид аксиологическа стерилност.
И тази консолидация е по същество антифилософска. Емпиризмът в този контекст действа не като аналитично усилие, а като цензуриращ автоматизъм. Вижте как се отнасят към понятия като "субстанция", "битиен модус" или дори "воля" — с едно снизхождение, родено не от разбиране, а от нормативен когнитивизъм. В крайна сметка, критиката се подчинява на логиката на академичната легитимация, не на търсенето на основания.
Небезразличните граждани и нашия член Емил, доказахме по емпиричен начин, че Грънчаров като отроче на комунисти, не е приел свето кръщение, и няма кръщелно свидетелство, тоест - не е никакъв християнин, а един измамник и спекулант. Истината е важна, узнайте истината и станете свободни.
5 коментара:
Миналият четвъртък гледах ПоТВ във фейсбук. Докато говореше Евгени, гледаха между 18 и 22-ма зрители, като се появи "хипермаркета" на Грънч, зрителите рязко паднаха до 4. Истината е важна, правете си сметка що значи това.
Набързо ще обясня какво смятам и ще се радвам да чуя и вашата анти-теза: Имате грешка Г. Грънчаров. Пропуснахте да споменете че амият метод носи със себе си скрита идеологическа капитулация — подмяна на концептуалната радикалност с технократски фрагменти.
Емпирико-индуктивният подход, когато се прилага като универсален скалпел, дегенерира в епистемологическа автолизия. Вместо да проясни обекта, той го смалява до псевдо-фактичност, заличавайки априорните му слоеве. Буржоазната философия — ако все още можем да я обозначим така, без иронична нотка — приема този редукционизъм като свое хигиенно средство. Така тя се самовъзпроизвежда чрез един вид аксиологическа стерилност.
И тази консолидация е по същество антифилософска. Емпиризмът в този контекст действа не като аналитично усилие, а като цензуриращ автоматизъм. Вижте как се отнасят към понятия като "субстанция", "битиен модус" или дори "воля" — с едно снизхождение, родено не от разбиране, а от нормативен когнитивизъм. В крайна сметка, критиката се подчинява на логиката на академичната легитимация, не на търсенето на основания.
Небезразличните граждани и нашия член Емил, доказахме по емпиричен начин, че Грънчаров като отроче на комунисти, не е приел свето кръщение, и няма кръщелно свидетелство, тоест - не е никакъв християнин, а един измамник и спекулант. Истината е важна, узнайте истината и станете свободни.
Имаме спешна нужда от професор Иво Христов, за да се справим с този проблем!
Изчерпахте се, другарю философ. Не е ли крайно време да си намерите някоя нова баба Марийка и да ни занимавате с нейните старчески проблеми?
Публикуване на коментар