Поучителна все пак "дискусия" с лаещи като бесни кучета рублоядящи путлеристи

Снощи в тик-ток наминах. Покрещяхме си (с такива същества не може да се води човешки разговор!), но поне им взех страха: изгониха ме, забраниха ми и да пиша, треперковците жалки и нещастни. Един от тях излъга, че бил проверил в Санкт-Петербургския университет и му били казали, че лице с името "Ангел Грънчаров" там не било имало. Доказателството за лъжата му давам ето в тази публикация в блога си: https://aig-humanus.blogspot.com/2025/05/blog-post_5.html 

Въпросният лъжец е с толкова силен руски акцент, че явно лъже, че бил българин; он, канечна, является советская даша. 

Приятно гледане и приятни размисли!

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

 

Добави в Svejo