Защо у нас просперират наглите мерзавци?

Най-любимия нашенски спорт е да се наместиш на някое чуждо и незаслужено място, прецаквайки ближния, комшията или другарчето си. И да му изядеш супата или десерта. Още от детската градина ги учим тия общобългарски най-популярни мурафети или спортове. Ненадминати сме в тях.

Затова и нямаме особен прогрес или напредък. У нас просперират пробивните некадърници, които се наместват с връзки и нахалство на възловите места, прецаквайки способните и скромните (способните са и скромни!).

Да си нагъл мерзавец у нас е гаранция за просперитет. Сега чудите ли се защо, примерно, Слави Василев, Андрей Райчев, щерка му (как се казваше?) и прочие са всеки ден на екраните на телевизорите ви?

Сега разбрахте ли защо Боко Борисов ви беше премиер толкова години, защо тъкмо Румен Радев ви е президент, защо Слави Учиндолский ви е народен чалга-кумир, Карбовски ви е най-"велик", с извинение, "журналист", а точно таваришч Костя Копейкин ви е пръв "революционер", ако не броим, канечна, таваришчите Радо Гела, Ивелин Михайлов и Киро Брейка?!

ДОБАВКА ОТ РАЗГОВОР В МЕСИНДЖЪРА:

Страшно нещо е злобата. Тъпо и страшно, направо кошмарно. Комуноидите затова се разболяват: щото ги тресе неудържима и мощна злобна емоция. И те стават нейни роби. Пази ли се човек от подобни разрушителни за психиката емоции, които овладяват душата, имам предвид злобата и завистта най-вече, той ще запази психичното си здраве, но ако ги допусне, ще фалира неизбежно. Видяхте докъде стигна Калоян след като допусна манията му спрямо "простите" ("черноработниците"!) да овладее душата му...а му...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo