Защо личността е най-важното за демократите - и за некомунистите?

 

В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб г-н Петър Петров предложи линка на интервюто на Чефо с Георги Лозанов, което слагам и тук. За да предизвикам дискусия, аз казах нещичко, което ми даде повод да си развия по-късно позицията. Това е добро, по мое мнение, начало на една по-сериозна дискусия, ето какво си казахме до момента: 

Ангел Грънчаров каза: Ще се опитам да погледам, въпреки че лигльото Чефо ме дразни... 

Petar ви отговори: Струва си да се гледа заради Георги Лозанов. 

Petar: Но и вие, и Ивайло Желев имате някакви норми ли, стандарти ли как да говори и се изразява човек. Ако не говори, според очакванията, го обвинявате, че се лигави или театралничи. Т.е., ако някой друг човек ги казва същите неща, но с друг тон или маниери, ще го приемате на сериозно. 

Petar: Като наблюдение го казвам, не като упрек. 

Ивайло: Гледах цялото интервю с Георги Лозанов, това че е при Чефо, не променя моите симпатии... 

Ивайло: ... но Манол Глишев, някакси неми пасва. 

Petar: Симпатии към Лозанов, предполагам, не към Чефо? 

Ивайло: Да! 

Ивайло: Чефо, го гледам, но Манол... 

Ивайло: Г-н Петров, неси мислете че се синхронизирам с г-н Грънчаров... 

Ивайло: Чефо, кани гости които " тушират" лигавото в него. Манол Глишев, държи пламенни речи... 

Petar отговори на Ивайло: Такива са ми възприятията, че филтрирам маниернеченето и гледам да хвана посланията. Затова не придавам такава важност на лиготиите. 

Ангел Грънчаров каза: Да, за мен специално личността е най-важното, центъра, ядрото. Това как мисли един човек, как говори и пр. са свързани неща, а връзката е именно личността и нейната душа. Комунизмът ни научи да казваме, че личността не била най-важното, че личностните неща били незначителни, затова и у нас толкова много (масово) те се подценяват. Според мен обаче заложи ли човек на личността, няма да сгреши. Некомунистът (и християнинът) следва да поставя в центъра на всичко личността и нейната свобода. 

Ще дам един пример за да ме разберете. Иван Костов е голяма личност, има ценни качества, но има и някои недостатъци. Аз не съм разговарял с него, не съм общувал, но съдя по публичните му изяви от десетилетия. И ето неговия главен недостатък: недооценява личността, явно има сбъркан критерий по отношение на личностите. Лош кадровик е - биха казали комунистите. 

Резултатът какъв е? Тежки поражения за демократичната общност: всички до един негови приближени (с малки изключения!), хората, които той издигна, го предадоха - и отидоха да слугуват било на Боко, било на руснаците. Примери на видни костовисти, приближени на Костов, които го предадоха и опозориха, колкото щеш: Явор Дачков беше виден костовист, Даниел Митов, Спас Гърневски, Прошко Прошков, Петър Николов и още много други такива. Само Радан Кънев още не го е предал. Към всичките тия аз още навремето съм имал претенции спрямо тяхното личностно държание, говорене, даже излъчване. Интуитивно ги смятах за недобри личности. Имах претенции към тях, с някои от тях съм спорил (с Радан най-много спорих като блогъри преди той да се издигне!). 

Още един пример искам да дам: украинският философ Олексий Арестович. Още преди да стане съветник на президента Зеленски аз го знаех, слушал съм го (в негови дискусии с проф. Баумайстер или самостоятелно!) и този човек много ме дразнеше най-вече по маниера на говорене и излъчването му. А той набираше популярност, той иначе умее да се представя и да подвежда хората. (Представя се и за психотерапевт, консултант и експерт по всичко!) 

Е, излъгал е и президента Зеленски, той го взе за съветник, Арестович почна да дава всеки ден безброй интервюта, това е в началото на войната, той беше и "военен експерт", той е многознайко, всичко разбира. Още много хора е омаял, но в един момент почнаха издънките му. Зеленски го уволни и тоя почна да го плюе е да дърдори, че той ще бъде следващия президент на Украйна. Сега вече плюе не само президента, но плюе и целия украински народ и то с най-обидни думи. (Аз критикувам българите, но не ги плюя, има голяма, принципна разлика!) 

Е, сега и аз казвам, че ще се кандидатирам за президент. Но това е експеримент. Гледам какви са реакциите. Изучавам психологията на хората. Тя е най-интересното у тях. По тази причина смятам, че неприятни (за мен) лигльовци като Чефо (и Любо Жечев) и многознайковци като Асен Генов, твърде много привързани най-вече към славата и произтичащите от нея пари не са добри хора, а в един момент и ще станат вредни. Те са способни да правят малки мръснички услуги срещу заплащане. Тяхната основна цел в един момент, след като са набрали известност, е ето коя: кому по-изгодно да се продадат. 

Славата е голямо изпитание, тя е подобна на силен наркотик или дори отрова. Ето като Георги Господинов пред очите ни се гърчи от нейната отрова. 

Това исках да кажа. За да се поясня. Не мога да се радвам когато някои казват: абе Чефо може да е такъв или онакъв, ама момчето върши ценна работа, демократ е, бори се с мурзилките. Да де, ама такива като Чефо "страстни борци" пред очите ми се минали легион. Всичките те в най-решаващи моменти забиха ножа на демократична България и на Костов примерно (същото беше и с Филип Димитров). 

Прочее, аз затова толкова много говоря за кусурите на демократичната общност и ги изваждам на показ. Надеждата ми е да почнем да се освобождаваме, лека-полека, от тия кусури. 

Пред вашите очи са и наши примери, от нашата малка демократична общност на Философския клуб. Как се държи сега "праведника" Калоян? А Емил къде отиде и що прави? Ами Рангелов? Къде са някои други? Изпариха се, при Ивелин Величавия са. 

Това е положението. Много е тежко! Бог да пази България! Един народ е стойностен според това що за личности стават негови лидери и водачи. Американците имат Рузвелт, Труман, Рейгън, Айзенхауер, Джон Кенеди. Англичаните имат Чърчил, Елизабет Втора, леди Тачър. 

Ние имаме обаче Стамболов, но и Драган Цанков, тогавашен Копейкин (Рубльов). Имаме Костов, но имаме и Боко и Пеевски. Което значи, че българската народна душа е болна. Е, заразихме и американците: те имат Тръмп. Положението глобално не е леко. (Руснаците имат своя Горбачов, но и Путлер!). 

Изпратихте: Прочее, от първата минута, в която видях Путин, аз имах претенции към него, към негово държание и начин на говорене. Това може да се проследи по блога ми. Също важи и за Боко Банкянский. И двамата излъгаха много хора, аз обаче ги разпознах в самото начало. (Валерия Новодворская също разпозна Путин от първата му минута и го плю заслужено до момента, в който той не я уби за да млъкне!) 

Не се хваля, а само искам да ви помогна да разберете колко важно нещо е личността. А тя си личи най-вече по думите, по начина на говорене (издаващ начина на мислене!). 

Ето, вие сега хвалите много Георги Лозанов, нали така? А знаете ли как хубаво той обслужи Боко Борисов като шеф на СЕМ? Предполагам има някои угризения и затова сега е така правдолюбив. Може да е станал християнин и да го е страх от Бога, не знам. 

Вярно, по времето на Г.Лозанов в нашите медии имаше известна свобода. Прочее, а питате ли се защо националните медии така охотно канят Г.Лозанов като представител на демократичната общност? Дали пък и той в някакъв смисъл не е "от наште"? Само питам. Генов (в дует с Шкварек!) пак доста охотно го канят, защо ли? Дремджиев пак защо ли се така уплаши когато аз публично му предложих да ме покани да говоря за образованието? Обеща, пък "забрави". 

Ето, дори Иво Инджев не пожела да отговори на моята покана да дойде в клуба. (Него също чат-пат го канят в националните медии - щото е звезда!) Аз пак да кажа, уважавам го Иво Инджев много. Но тази мания по звездността, която така яко тресе демократичната общност, е нещо много пагубно. Благодарение на тази мания демократичната общност се издънва така често. И намалява влиянието си пагубно. 

Щото сещате ли се как БЕЗСЪЗНАТЕЛНО влияе това на масовия ПРОСТ (ОБИКНОВЕН!) ЧОВЕК от народа, от улицата?! Той по някакъв начин (безсъзнателно!) бива обиждан чрез тази мания по звездите (на която той самият робува!) и бива ОТБЛЪСКВАН, а демократичната общност се свива, спаружва, спихва, капсулира се. 

Накрая ще останем пет величави гении, увенчани в лаврови клонки, които крачат гордо, с вирнати носове, сред морето от "прости хора". А копейкаджии и мутри ще погребат България под ръкоплясканията на простия народ. 

Бог да пази България! (Щото ние, българите, не можем да я опазим!) 

Изпратихте: Ще бъде обаче несправедливо да не призная, че Г.Лозанов в това интервю казва много важни и ценни неща. Не съм го изгледал все още цялото (доста е дълго!), но това констатирам още сега, дето съм гледал 20-тина минути само. Ще го доизгледам и ако се наложи ще си кажа мнението било в клуба, било в блога (писмено).

ВЪЗЛОВИ МОМЕНТИ В ИНТЕРВЮТО НА ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: 

Колкото човек е по-свободен, е по-добър - твърди Г.Лозанов. Така ли е, прав ли е той? 

Америка е либерална нация, нация от нации. (Г.Лозанов) По същността си Америка е олицетворение на либералната философия ("Америка е творение на философията." - Маргарет Тачър) Затова опитът на Тръмп да се противопостави на същността на Америка, на американския проект, е обречен, той няма никакъв шанс. (Г.Лозанов) Важни тези. 

Вярна теза на Лозанов: Либералната демокрация е израз, продължение, олицетворение на Христовото учение, чиито център е любовта към ближния (независимо от различията, от това каква нация е, каква религия е, какъв цвят на кожата има, беден или богат е, гей ли е или е "нормален" и пр. Всички сме Божии деца и ако вместо да се мразим, почнем да се разбираме (дори без да се обичаме непременно!) и да си признаваме правата, ще постигнем много повече. Западът (Европа, Америка) разбра тази истина след векове войни, битки, кървища - и постигна много. 

На тази основа Западът постигна такъв разцвет, какъвто никога досега в историята няма, не е имало - след Втората световна война (в Европа, в ЕС и Америка). 

Политиката на Запада е политика на толерантност на различните, на уважение и солидарност помежду им. 

Руската православна църква (като идеология на путлеризма) няма нищо общо с християнството. Г.Лозанов го казва, аз съм го казвал много пъти. 

Истинското християнство се реализира от либералната демокрация. 

И то не по един религиозно-натрапчив начин, а именно вземайки ценностите му. 

И превръщайки ги в политически модел. 

За християнина не физическата сила е важна, а силата на истината, на правото, на духа, на солидарността, на човечността. Извод от това, което казва Г.Л. 

Големият грах на Тръмп е, че иска да наложи грубата сила над либералните ценности. 

Америка стана велика тъкмо защото се превърна в основен защитник на либералната демокрация. (Аз пък я наричам "най-твърд и мощен бастион на свободата.") 

Тръмп с един замах избърса величието на Америка. 

И затова сега Америка на Тръмп е по-скоро жалка, а не велика. След Втората световна война Америка чрез плана "Маршал" подпомогна слабата Европа с цел да възпрепятства завземането й от тиранични, недемократични режими (комунистически, добавям аз). (Защото и във Франция, и в Италия, и в Испания, и дори в Германия имаше силни комунистически и социал-демократически партии, които именно заради американската помощ и американския пример - чрез кино, философия, икономически, технологичен, културен и пр. прогрес - удържаха да не се подхлъзнат в бездната на тоталитаризма, на антилиберализма.) 

80 години благодарение на Америка се създаде една евро-атлантическа територия, в която властта не не упражняваше със сила и болка. 

Легендата, притчата за Свети Георги Победоносец и змея; Тръмп сега пак почна да дава деца на змея! 

Добре де, но как да обясним тия тъй прости истини на хора, които не обичат да мислят, да се вглъбяват в мисленето, а знаят само едно: да залагат на силата, на мускулите, те именно се и покланят и на Путин, и на Тръмп?! Ето го възловият въпрос. Г.Лозанов каза: не знам. 

"Много мотивиращо!" - възкликна ухиленото лигаво, но либерално-демократично мислещо софиянче (или варненче?!), нарекло се "Чефо", което все пак е "от наште", нали така? 

"Българските" националисти са руски националисти. (Г.Лозанов) Аз същото съм го казвал и писал много пъти. 

На привържениците на Путин и враговете на либералната демокрация ще им дойде акъла само по един начин: ако дойде нов Девети септември и у нас пак се върне диктатурата. И най-близките им почват да изчезват убити или в лагери, дойде страхът, вземат ви жилището щото някой напише донос срещу вас, че сте "народен изедник". (Г.Лозанов!) Аз пък казвам и пиша, че на нашите копейкаджии ще им дойде акъло ако отидат в Москва (а още по-добре: в някое руско село, пълно с хулигани, с побойници и пияници!), поживеят там седмица-две, за което време уличните разбойници ги пребият няколко пъти, ограбят ги, свалят им дрехите - дънките и пр.! - от тялото и пр. Тогава ще се разреват за либералната демокрация и ще завопият мило: "Искаме в Европа!"! 

ДОТУК. СТИГНАХ ДО 1.03 МИНУТИ. ЩЕ ГО ДОГЛЕДАМ СЛЕД КАТО МИНЕ ДИСКУСИЯТА В КЛУБА.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo