ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

събота, 14 юни 2025 г.

Кога сме на прав път, кога сме прави?


Два коментара на мерзавците-оплювачи в моя блог по повод дискусията в нашия Философски дискусионен клуб за Манол Глишев:
1.) Много си малък за да даваш акъл на Манол Глишев. Уважавам го много!
2.) Грънчаров оплюва далеч по-успяли, популярни и рационални хора от него. Явно този нещастник се упокоява за своите неудачи, като бълва злоба срещу успешните.
Отношението на въпросните мерзавци-оплювачи е нещо като лакмус: щом ни плюят, значи сме на прав път, значи правилно мислим!

Мъдрият народ неслучайно е казал: "Кажи ми кой те фали и кой те плюе - за да ти кажа колко чиниш като личност!" (предавам това народно умотворение по смисъл, не буквално, дума по дума).


ДОБАВКА, КАСАЕЩА ЕДНО ДРУГО НЕМИРНО ДЕТЕ НА ИНТЕРНЕТ:

Емил Николов каза: Израел отново показа злото в себе си! Страна, която още няма 80 години, иска да следва приказки от книгата на злото (Библията), и някакви психопати я подкрепят... Ангел Грънчаров отвърна: А пък едно друго немирно дете на интернет Емо отново показа тъй възхитителната си способност да говори и пише най-пищни глупости, коя от коя по-възхитителни! В които нема нищо свързано с реалността, с истината. 🙂 Израел е една от най-древните страни в света. А Библията е най-мъдрата Книга на книгите. Ето докъде води човек атеизмът (води до скудоумието на комунизма!) и интернетната мания за многознайство-всичкознайство!


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

6 коментара:

Анонимен каза...

Оплюването на успешни личности не прави Грънчаров по-състоятелен. Грънчаров е болен мозък, щом си мисли че е нещо повече от такива авторитети като Манол Глишев, Асен Генов и Чефо. Впрочем, и тримата са убедени демократи и анти-путинисти. Грънчаров рипа по руската свирка и ги оплюва, за да достави радост на полковник Митрофанова.

Анонимен каза...

Емил е прав. Израел следва книгата на злото Библията (стар завет), а Иран - друга книга на злото, наречена Коран. Затова мир няма да има. Като вярвате на религиозни фантасмагории в 21-ви век, така става.

Анонимен каза...

Много хубава снимка на Манол Глишев. Прилича на истински философ. Сравнете това със снимките на Грънчаров от сметището, което охранява, наметнал някакви стари пердета, вероятно от дома си в село Долна баня, правещ се на Сократ. И сами преценете кой е личност и кой клоун.

Ана Каренина каза...

Грънчаров няма никакво чувство за естетика, а уж е философ. Махнал си косата и заприличал на нещо средно между Чикатило и Слави Трифонов. За домашната обстановка също няма да говоря - мизерия. Само мърляч би оставил в такова положение дома си, и тук не говорим за пари и луксозно обзавеждане, а за нещо съвсем друго. А онези видеа с предрешения като атинянец Грънчаров будеха само присмех. Глишев очевидно има по-голям усет към нещата и затова му се е получило добре, а не е станал за смях като Грънчаров. На Грънчаров му остава само да злобее в сутришните си полюции, но това никак не му помага, а само по-бързо го състарява и води към края.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко Каренина, като вървя към края си и съм толкова безинтересен защо не се радваш, защо дремеш в моите лайфове, защо злобееш и плюеш? Не чувстваш ли известно противоречие? Като съм безинтересен не идвай при мен и толкова, нали така? Ни ти идваш, а, другарко, защо ли?!

Ангел Грънчаров каза...

Да не си се влюбила в мен мари, таваришч Карениная?