Как живее философският котарак Бялчо?

Попитаха ме в блога ми жив ли е котарака Бялчо (щото преди време писах, че е болен и е в тежко положение); отговарям:

Бялчо е жив, макар още да е болен, а и болестта му е старческа; той пропорционално е по-стар дори и от мен, ако се погледне продължителността на човешкия и котешкия живот; мисълта ми е, че от този род болести, свързани с амортизацията на някои органи с времето, лечението е вероятно само смъртта.

Та значи Бялчо и жив, а живота му се свежда до всекидневие, свързано предимно със сън, ядене, пикаене и прочие старчески занимания; но Бялчо, най-вече под влияние на собственика си, т.е. моя милост, е зает също така и с дълбоки философски размисли, предполагам, за смисъла на живота, котешкия и човешкия - и отношенията между тях.

Защото ние двамата с Бялчо сме приятели, но нашето приятелство напоследък се промени: Бялчо, предполагам, е много тъжен за това, че вече няма правото да спи и да мисли където си иска, той вече има строга забрана да влиза и да ляга по легла, фотьойли и дивани във всички стаи, понеже болестта му има и този твърде негативен ефект, а именно, че по време на сън или на задълбочен размисъл той се изпуска, сиреч изтичат капки урина, което доведе до налагането на тези крайно неприятни му ограничения; а най-вече Бялчо нема възможност да прави най-любимото си занимание: да спи, да мърка и да мисли върху моите гърди - или върху корема ми. (Както е известно, това беше главното негово занимание в годините на целия му некратък живот!)

И тъй, това толкова сърдечно, съвсем дълбоко екзистенциално оскърбление направи нашия Бялчо още по-отдаден на философски размисли за човешкото непостоянство, за човешката неблагодарност и пр.

Но Бялчо проявява потресаващо великодушие и, въпреки че не му е приятно, не ми се сърди много когато го гоня често когато понечи да влезе в някоя стая, където за него не е разрешено да спи, за което съдя по това, че когато ме срещне някъде, най-често, примерно, в тоалетната, той, въпреки обидите си, все пак се отърква и гали в моите крака и дори, моля ви се, ми позволява да го погаля и по главата.

Такива работи. Така живеем ний, старите човеци и котараци. Общо взето се разбираме и се уважаваме.

Бялчо, надявам се, не ме кълне за това, че понякога ми се налага да бъда, по понятни причини, по-груб с него. (Той има право да спи и да мисли само на няколко места, обозначени със специална хартия и на един стар диван, покрит обикновено на съответното място с подлежащи на изхвърляне стари дрехи.)

Надявам се вече сте добре информирани за житието на стария философски котарак Бялчо, на когото имам честта да съм стопанин.

Приятна вечер ви желая!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo