"Лошият мир е за предпочитане пред хубавата война!", ето оттук тръгва моето разсъждение. То касае ситуацията в България. В контекста на последните събития.
Всичко, което се случва, би следвало да го разбираме като урок. Урок по демокрация. България е млада демокрация и затова всички следва да се учим на демокрация. Ето каква теза ще предложа тази сутрин в редовната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб. Който, иначе казано, е една от формите на активност на нашата Общност на небезразличните граждани:
Извличам това като горчив извод от снощната си гореща дискусия с фенове на Бойко Борисов в тик-ток, на която имам запис, ще го публикувам скоро. Разбира се, скарахме се яко, оплюхме се както само ние можем. Но в края се случи нещо, което ме изненада: в дискусията нахлуха копейкаджии-путлерофили, сблъсъкът ми с тях беше епичен (заради войната в Украйна, разбира се!), аз накрая изкрещях някои прости истини, пък си тръгнах; а след моето оттегляне чух (това го има в записа!) как гербоваците, с които се джафкахме повече от час, ме защитиха, изгониха копейкаджиите и на човешка основа заявиха, че те, робофилите де, са постъпили грозно - като ме оплюха така мръснишки! А ето сега моя извод:
ПП-ДБ опита да си взаимодейства с ГЕРБ (и дори с ДПС, т.е. с Пеевски) заради интереса на страната и народа ("сглобката"!), но получи жесток удар от собствените си избиратели, беше наказана - загуби половината от избирателите си! ("Аз съм потресен до дъното на тъй непорочната и безгрешната си душа: та те "изпраха", моля ви се, и Боко, и Шиши, а уж щяха да ги вкарват в затвора!" - това нали сте го чували поне 5000 пъти?!) И тогава ПП-ДБ направи следваща грешка: вместо да продължи продиктуваната от реалността (вота на избирателите!) политика, те отново извадиха томахавките и продължиха войната с мутрите, война безпощадна, но, уви, много тъпа и безсмислена, не водеща доникъде. (Политиката е ИЗКУСТВО НА ВЪЗМОЖНОТО, а не МАГИЧЕСКО СБЪДВАНЕ НА ЖЕЛАНОТО, тя не е "концерт по желание"!) Кирил Петков беше нещо като войводата на тази жестока война, а сега падна нейна свидна жертва, щото мутрите, разбира се, отговориха както само те могат (прочее, и комунистите го могат, канечна!).
Сега приближавам до извода си. До крайния си извод:
Избирателят гледа какво става на сцената на този тъй шеметен ТЕАТЪР НА АБСУРДА и си вика: "Сички са маскари, сички са разбойници, и едните, и другите, и третите: майната й на демокрацията, долу демокрацията: искаме "силна ръка", искаме си нов оправяч!", нали така започна да си вика масовият ошашавен избирател? Какво друго да си вика при това положение "народът", пардон, немислещият, ошашавеният народ?! А политиците (които не са ангелчета, но не са, да предположим, и дяволи, не са сатани, а са грешни човеци: всички сме грешни!) се надвикват (с помощта на добре платени медийни мерзавци на мафията!) и крещят: "Помооощ, тия крадат повече от мене, значи аз съм по-добрият, обичайте само мен!", а усърднана Касандра таваришч Карбовский добавя "мъдро": "Искаме да ни крадат професионалните крадци, а не някакви си там шибани и некадърни аматьори като Кирчо!", той, разбира се, ще каже всичко, което му поръчат, той винаги помага на тия, които добре плащат.
Грешката на ПП-ДБ беше възобновяването на тази тъпа вътрешна (гражданска!) война и то в момент, в който наблизо до границите на България се водят още поне две външни и то съвсем горещи войни! Винаги така е ставало: българите в най-решаващите исторически моменти са били разделени и са се джафкали като ненормални! И по тази причина половината от историята ни е била все в "робства", нали така, нали правилно разсъждавам, кажете нещо де, защо мълчите?!
Добре де, ПП-ДБ не пожела да участва в правителственото мнозинство и какво спечели?! Ами нищо: даде властта на мутрите, даде им цялата власт - и пое ролята на яростна, но неефективна и жалко безсилна опозиция, която наистина нищо не може да постигне (освен да губи своите оредели доста привърженици!). Ако беше обаче пожертвала още веднъж своята снежнобела "свърхморалност" и непорочната си чистота и то В ИМЕТО НА ОБЩИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН ИНТЕРЕС, сега в правителството на Росен Желязков щеше да има поне неколцина министри на ПП-ДБ, т.е. възможностите за злоупотребите с власт за нечие облагодетелстване щяха да са в пъти по-малки (сега си крадат отново необезпокоявано, вижте Пеевски колко е щастлив - и колко е нагъл!). Добре де, кому е изгодна тази политика на жестока война с мутрите? На мутрите е изгодна, разбира се, на кой друг да е изгодна?! (Вътре в сегашното мнозинство и правителство вече няма дебат и демокрация, щото те хубаво си разделят баницата и се погаждат в името на общото заветно крадене!)
Добре, умишлено употребявах до този момент термините "мутри" и "разбойници", "маскари", "келепирджии" и пр. Аз винаги не съм бил съгласен с тезата, че всички политици са маскари (просто тя не е вярна!), но не съм съгласен и с тезата, че крадците, разбойниците са само в ГЕРБ или само в ДПС (на Делян или на Доган нема особено значение!) - или само в БСП. Има кариеристи, келепирджии и актуални и потенциални крадци и разбойници в абсолютно всички партии, има ги дори и у "неродената девствена мома" - партията на президенто Радев. Некаде са повече, другаде са по-малко, но този лаком, крадлив, бескрупулно лъжлив "човешки" тип го има навсекъде, нали правилно следите мисълта ми? Той се навира в политиката и във всички партии с едничката цел: да краде, да лапа, да преяде с власт, слава, почести, но най-вече с ПАРИ!
Но във всяка партия има, къде повече, къде по-малко, и свестни политици, които мислят според понятието за политика: тежка, но благородна работа за общото народно благо - и за стабилността на демократичната държава. Ето, на това основание в политиката се налага добрите и способните политици ("истинските политици"!) в дадени партии с що-годе близки идейни и управленски платформи да си взаимодействат заради интересите на страната и на държавата особено в тежки времена - таман като времената, в които живеем сега.
А да се водят безкрайни и безперспективни троянски войни НЕМА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ СМИСЪЛ - освен този, че чрез тия войни СКОРО ЩЕ ПОГРЕБЕМ ТЪЙ МЛАДАТА И НЕПРОКОПСАЛА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ!!!
Тази ми е тезата: демокрацията не е нищо друго освен тежък дебат и непрекъснати преговори между различните (партиите) в името на общия държавен и народен интерес. Демокрацията е съгласуване на интересите и тежка работа за общото благо. В нея не пърхат ангелчета, които гонят дяволите, а се изявяват грешни човеци, които обаче имат политически претенции, а това значи, че декларират, че са способни да надмогнат своя личен, частен и партиен интерес в името на общия държавен и народен интерес. Щом декларират това, щом казват, че искат да работят за интереса на страната и народа, ние, гражданите, ги упълномощаваме (за известно време: политиците, управниците са наши слуги, а ний, гражданите, сме господарите!) да работят и внимателно ги следим дали наистина работят според обещаното - или са "забравили" за него. Някои, естествено "забравят" (особено ако гражданите не сме бдителни!), увличат се в съблазните на властта, тогава ние, гражданите, ги сваляме и ги даваме на прокуратурата и на съда. Виждате ли колко е просто нещо демокрацията? Добрите политици обаче можем да ги оставим да работят, ще им даваме още повече сила, ще ги подкрепяме, а след години признателните поколения ще им направят дори паметници. (Даже посеченият с ятаган на улицата - пред очите на безразличните или дори мразещите го софиянци! - Стефан Стамболов вече има паметници!)
Аз съм прост учител по философия и гражданско образование, демократ съм, стар седесар съм, костовист съм, но ето това прозрях тази сутрин. Дали не съм нещо изкукуригал, а? Или съм станал (за пореден път!) "предател на демократичната кауза" и "народен враг"?!
Прочее, тия дни блъфирам настойчиво, че ще се кандидатирам за... президентските избори догодина!!! Е, приемете този текст за моята първа кандидат-президентска реч.
Прочее, какво пречи моят блъф, че ще се кандидатирам за президент на България (направих го с чисто изследователска и психологическо-нравствена, т.е. възпитателна цел: учител съм!) да престане да е само блъф, а, какво ще кажете вие, многоуважаеми, но тъй мълчаливи в момента госпожи и господа съдебни заседатели и избиратели?
Спирам дотук. Бях нощна смяна ("млад" пенсионер съм и работя като нощен пазач!) и ето, това сътворих тази нощ - понеже бях на работа, а пазачите изобщо не спим. Аз винаги съвестно си гледам работата, не само учителската, но и охранителската си работа; такъв съм си; и президентската работа, дай Боже, ще си я гледам най-съвестно, обещавам ви го чистосърдечно!
Приятни размисли и хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Кандидатирай се. Даже жена ти и сина ти няма да гласуват за теб. Венци Чикагото ще събере повече гласове.
Публикуване на коментар