Как станах... "индиянец" - почти де, не напълно?

Днес съм на гости при едни "индиянци"! Ще се поиндиянчвам на стари години!  

 

Майтапя се: в гората над Куклен съм, има събитие, изнасят лекции, има дискусии, интересно е, има хора от цял свят, предимно млади, пеят, правят упражнения от някакви странни източни (индийски, не индиянски) религиозни практики. 

 

Абе виждат ми се свободолюбиви хора, браво на тях! 

 

Мен ме покани един увлечен по тия неща комшия, а пък посетих го гратис: хора над 65 г. не плащат доста солената иначе такса. 

 

Такива работи!

Хубав ден и на вас!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo