"Анал-лизаторите" по телевизиите, питани от услужливи мисирки, дълбокомислено отговарят: "Г-н Борисов мисли един-що си...", което е доста смешно, звучи като виц: нима мое да МИСЛИ афторо на великото откровение, бликнало непринудено от тъй девствената откъм мисли негова душа, а именно:
"Аз съм прост, и вие сте прости - и затуй така убаво се разбираме, и затова толкова много се обичаме!"
Та в тази връзка ми се наложи на едно място да напиша следната простичка истина:
Ако Боко мислеше поне малко немаше да говори само простотии, лъжи и наглости, а също така немаше да се докара до унизителното положение, а именно да рипа по свирката на Гуци. Ако мислеше поне малко, отдавна щеше да се оттегли от политиката, щото бавенето му води до все по-грозния край не само на разбойническата му кариера, но и на "партията" му, съставена все от бандити като него.
Накрая онзи, който има поне малко акъл щеше да знае, че да се краде (и да се лъже!) е лошо, че с кражби (и лъжи!) може временно да имаш временни облаги, но един ден окрадените ще си поискат туй, що си им взел, а това значи, че ще ти се стоварят на главата толкова бели и мъки, че ще станеш пишман, че си крал и лъгал.
В тази връзка искам да вметна и това, че "ФЕНОМЕНЪТ" Гуци, дека се изживява като господар на цела България и умее да лъже и краде даже повече от шампионо Боко, нема капка акъл щом се докара до положението да бега да се спасява в Дубай, в Русия или в Северна Корея, което скоро ке му се наложи, ако не успеем да го натикаме преди това у Централния софийски затвор с ортако му Боко, където в банята да си търкат гърбовете докато са живи...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар