Голият човек, изглежда, не само е истинският човек, но и свободният човек!

Ето коментар по вчерашната дискусия, чиято тема беше:

Срамът от голотата на тялото не е ли проява на тъпотия и дивотия: деградирали ли са по-освободените?

(Разбира се, ютюб веднага наложи ограничения на записа на дискусията - поради застрашаване на "стандартите" на общността! - предполагам, и фейсбук ще наложи подобаващи санкции!)

А по-долу е моят отговор (въпреки риска от санкции ще кажа какво мисля!):

За отношението ни към голотата на тялото (т.е. за отношението ни към тялото - щото тялото по начало си е голо!) ми се струва, че трябва да се каже следното:

Ние се отнасяме към тялото (своето и чуждите) както към истината, щото тялото, и то именно голото, е самата истина, съвсем неприкрита, ала ние нея не я искаме, срам ни е от нея, страх ни е от нея; и си слагаме... гащи за да я скрием (като че ли пустите гащи ще могат да скрият истината, та тя пак си личи въпреки гащите!); гащите са пък безнадежден опит да скрием истината и да се представяме за каквито не сме, т.е. чрез тях, чрез гащите, бягаме от истината.

Голият човек (дибидюз голият, съвсе голият, "както майка го е родила"!) така или иначе е ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК в цялата му същност, разбира се, в огромната част от случаите тази истина е крайно неприятна на човеците и те затова си мислят, че ще я скрият с въпросните смешни гащи.

Излиза, че Адам и Ева, като са си прикрили със смокинов лист голотата си, са прикрили не друго, а... истината за самите себе си, оттам почва криенето на истината у потомството на Адам и Ева, което не спира до днес.

Християнството (по-скоро не то, ами църковните служители, смятащи, че са носители на самата истина!) усложнява проблема като насажда лицемерно презрение и срам от тялото: в антична Гърция хората изобщо не са били така диви, а голотата не е била срамна. Тогава спортистите са се състезавали напълно голи, в това число и борците и пр.; предполагам, и всички млади като са спортували, са го правели голи, щото дрехите пречат.

Днес това е невъзможно да се случи и знаем, примерно, колко тъпо се държат, да речем, артистите в балета, които си слагат някакви тъпи фини трика или как се казват там, че да изглежда, че уж са голи, ама не са, това са именно тъпи лъжи.

Голият човек, изглежда, не само е истинският човек (в цялата му окаяност общо взето и предимно!), но и свободният човек, човекът, освободен от т.н. лицемерен и пуритански морал.

Ако към голотата имахме едно по-свободно отношение, тогава, предполагам, щяхме да се грижим повече за тялото си, но сега, като крием тялото си зад дрехи, си мислим, че можем да лъжем какви сме, дрехите именно са лъжите.

Потънали сме в лъжи, нали така? И се страхуваме не само от истината, но и от свободата. И от своята мизерна същност се страхуваме. От самите себе си се страхуваме.

А така не бива да се живее. Истината винаги е благодатна, а лъжата е отрова за душата.

Тук стигаме до тъй мъдрата римска поговорка "Здрав дух в здраво тяло!", за която обаче няма да философствам щото тя казва общо взето всичко. Като крием тялото си под дрехи и си мислим, че благодарение на дрехите сме много "красиви", ние само показваме на целия свят, че духът ни е тежко болен...

Хубав ден и приятни размисли!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb@abv.bg

Добави в Svejo