Песента, която ме спаси, която ме запази в живота

Приятелят ми в Австралия ме предизвика да му напиша ето това писъмце:

Хареса ми песента за Мария. А ето ти сега една хубава песен в мое изпълнение: "Проклет да биде". Ето я тук: https://youtube.com/shorts/uJJajrU5qwc За тая песен ще ти кажа, че тя е историческа за моя живот. Ето кратката история, свързана с нея.

Селянчето Ангел от Долна баня, тогава на 18 години, през лятото на 1977 г. го приеха студент в СУ "Св.Кл.Охридски". Но първо требваше да отида в казармата за две годинки. Е, отидох. Първият месец в казармата е много тегав, гонене яко, кошмар, с една дума: пълен комунизъм. Дойде клетвата. На централния площад на Самоков се заклех (имам снимка някъде, не ми се търси сега, после ако се сетя ще я преснимам и ще ти покажа). Снимката е тъкмо когато аз, новобранеца, казвам: "Заклех се!". 

След това ни пуснаха за малко да си видим родителите, роднините и приятелите. Моите родители от Долна баня бяха наели цял автобус, бяха много хора. Бяха опекли агне или яре. Хапнахме. Те си пийнаха, на нас не беше разрешено. Пих лимонада. По едно време мойта мила майка (с очи насълзени!) рече на сестра си, леля Стоименка (Бог да ги прости и двете, бяха велики жени и невероятни майки-боркини, бореха се с гадния живот в условията на комунизъм като лъвици!): 

"Како, дай да изпеем на Ангел една-две песни, какво сме увесили всички носове като че сме на погребение!"

(Като ти пиша това сега, далечни австралийски приятелю, аз вече се разплаках, ето сега плача, аз съм си такъв, не ми обръщай внимание!) Като рече това майка ми на сестра си, тя беше по-голямата по години сестра, те обсъдиха коя песен да подхванат; излишно е да казвам, че те бяха големи певици, невероятно добри, в Долна баня им викаха "Сестрите Кушлеви", пееха на банкети, в читалището, къде ли не. 

И по едно време се споразумяха за песента: решиха да пеят тази песен, песента "Проклет да биде". Пееха, а сълзите им капеха, но те се усмихваха и пак пееха. Сълзите им капеха щото знаеха, че аз отивам и поне една година няма да се върна в къщи. (Те имаха опит в това отношение: леля имаше двама сина, и двамата вече бяха били войници, вуйчовците ми, също двама, имаха синове, единият от тях вече също беше бил войник, а другият ще отиде след мен, а пък след него ще отиде мойт брат, Бог да го прости, той пък отиде граничар, та те, двете сестри-певици бяха пели, ревейки, на много клетви, и на още доста клетви щяха да пея и да да роня сълзи!) 

Аз пък, като ги слушах, тази песен влезе в душата ми така, че аз две години в казармата си я пеех кажи-речи всеки ден. Тази песен на мен ми помогна да издържа всички простотии в казармата, а те не бяха малко, издържах с чест всички изпитания, ето това именно е духовната сила, за която аз толкова много пиша и говоря. Пях я в студените снежни нощи, в които бродех по пътеката караул, аз служих на един баир, в ракетно-зенитен дивизион, там, горе, под звездите пеех тази песен и, разбира се, я пеех с влажни от сълзи очи, също както майка ми и леля ми я пееха на моята клетва. 

Извинявай, че те занимавам с тия глупости, ама аз съм си плямпало. А ако искаш да четеш моите спомени от казармата, ето, чети, те малко наподобяват приключенията на Швейк: Там горе под звездите Линкът: https://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_3040.html 

А тук пък са спомените ми за преживяното в ерата на комунизма: https://aig-humanus.blogspot.com/2011/11/blog-post_20.html Може да ти е интересно да ги разлистиш. Там има много писано за моя род, за майка, леля, дядовците ми, бабите ми и пр. 

Хайде стига. Такива работи, такива са спомените ми около тази песен. Кой знае защо тя ме спаси. Без тази песен аз може би нямаше да се върна жив от казармата. И сега нямаше да знаеш за мен. И нямаше да има философ Ангел Грънчаров, когото твоите братя по убеждения, комуноидите-мерзавци, ме плюят всеки ден в коментарите в блога ми. (А теб много те обичат и все искат да хти публикувам великите писма!)

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo