Какъв любопитен документ намерих в архива си?

В архива си намерих следния любопитен документ:

HUMANUS

ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ

 

(САЙТ ИЛИ ИНТЕРНЕТ-ОБЩНОСТ НА ЗАГРИЖЕНИ ЗА СЕБЕ СИ И СВОЕТО БЪДЕЩЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, ОПИТВАЩИ СЕ ДА ПОСТИГНАТ ИСТИНИТЕ, БЕЗ КОИТО ЖИВОТЪТ ЕДВА ЛИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЖИВЕЕ - ИДЕЯ И ПРОЕКТ)

 

         ИДЕЯТА ЗА ЕДИН ТАКЪВ САЙТ:

·      Съществува потребност от общуване и обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична истина;

·      Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, “нещо” уникално - и точно в това се състои ценността ни;

·      Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство;

·     На почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме “родството в различността”, което ни прави човешки същества;

·     Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна и непреживяна “общностност”, която в този си вид се опитва да ги убие;

·     Човешките същества имат едно “свойство”, на което дължат всичко: това е свободата, която трябва да обичаме всеотдайно;

·     Различията между човешките същества не трябва да бъдат потискани, напротив, в тях трябва да се търси корена на нашата човечност;

·     Неприемането на индивида именно в неговата раз-личност е източник на нетолерантността, която е враждебна на човешката същност;

·     Абсурдът е в това, че хората са склонни да се плашат от различията си, готови са да се откажат от тях в угода на някаква зададена до тях “общностност” или “нормативна система”, която съвсем не иска да ги разбере;

·     В ситуацията на конфликт между личностното и деперсонализираното (безличното) приоритет трябва да бъде отдаден на първото, защото само личността и индивидът е онова, което носи в себе си живот;

·     Тайнството на живота трябва да бъде разгадано;

·     Съществуват истини, без които животът ни едва ли заслужава да се живее;

·     Същите тези истини правят живота ни пълноценен;

·     Истините, които дават пълнота на съществуването ни, трябва да бъдат разбрани;

·     Заблуда е да се смята, че истините, на които се опира индивидуалното съществуване на раз-личностите, са изключително лични, макар че те са именно такива;

·     Вероятно съществуват истини, които ни правят родствени, благодарение на които не се чувстваме самотни в усилието си да живеем пълноценно;

·     Всеки от нас търси в лицето на други раз-личности онова, което го свързва с тях - и благодарение на което може да постигне своето щастие;

·     Всеки от нас е “кълбо от различност”, което поражда нашето безпокойство, усещането че си самотен, сам и отхвърлен от самодоволните общности;

·     Различията между нас са безкрайно многолики, ние не си приличаме изцяло в нито едно отношение, но това не трябва да плаши, а да ни привързва един към друг;

·     Опитващият се да живее автентично индивид не е безразличен към ония, които правят същото;

·     Тази автентичност обаче трябва да бъде подложена на идентификация (съотнасяне), в рамките на която тя постига самата себе си;

·     Човекът има засилена потребност от общуване в един свят, в който различията са превърнати в извор на отчужденост;

·     В това общуване (диалог, обмен на идеи и чувства) се поражда прекрасното усещане за единение на “гордите индивидуалности”, каквито без опасения трябва да бъдем;

·     Нищо не може да замени живото общуване между личностите, между “прекрасните индивидуалности”, каквито ще бъдем само ако държим на различията си и не се отказваме от тях;

·     Интернет е една възможност този жив контакт и диалог между човешките същества да бъде засилен.

 

                           ПРОЕКТЪТ:

·     Необходимо е място, в което да се срещат личностите, държащи на своите различия и само така потвърждаващи човечността си;

·     Различията между нас са от всякакво естество: възрастови, професионални, етнически, сексуални, религиозни, философски, морални, политически…;

·     Но тези различия не трябва да поставят непроходими граници между нас, защото всички ние сме човешки същества;

·     Много често обаче нашите различия издигат стени между нас, отчуждават ни един от друг, което не трябва да се допуска, срещу което трябва да се съпротивляваме;

·     Стените на неразбирането трябва да бъдат съборени, ледовете на отчуждеността трябва да бъдат стопени - и това може да стане само с много човешка топлина;

·     Ние се разбираме едва когато изхождаме от различията си и ги признаваме за необходими;

·     Мястото, в което може да стане всичко това, е един сайт, наречен “ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ”;

·     Името на сайта е HUMANUS, което се разбира от само себе си;

·     Той е място за срещи на една общност, в която никой не се страхува от различията си и в която диалогът и живото общуване е безусловен императив на съществуването;

·     Към тази общност може да се присъедини всеки, който споделя нейните принципи, изразени по-горе;

·     Формално условие за присъединяване в нея е изискването “кандидатът” да декларира вярност спрямо принципите й; той също трябва да ангажира общността с поне една своя идея;

·     Към общността могат да се присъединяват и “слушатели”, които още не считат себе си готови да получат статута на пълноправни участници по някакви свои съображения (но те също могат да участват в цялостната й дейност);

·     

 Към сайта съществуват:

1) РАЗДЕЛИ: ФИЛОСОФИЯ (ВСИЧКИ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В РАМКИТЕ НА КЛАСИЧЕСКАТА И СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ), ИЗКУСТВО (ВСИЧКИ ВИДОВЕ ИЗКУСТВА - ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА, МУЗИКА, ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО…), ПСИХОЛОГИЯ (ВСИЧКИ ШКОЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ), РЕЛИГИЯ (РАЗЛИЧНИТЕ ФОРМИ НА РЕЛИГИОЗЕН ЖИВОТ И НА ТЕОЛОГИЧЕН ДИСКУРС), ИСТОРИЯ, ПРАВО, ПОЛИТОЛОГИЯ, ИКОНОМИКА, СОЦИОЛОГИЯ, КУЛТУРОЛОГИЯ…

2) Към всеки раздел съществува чат за дискусии и конференции в реално време;

3) Всеки раздел си изготвя програма за дискусиите и конференциите, на които са поканени участващите във всички други раздели;

4) Дискусиите и конференциите на всеки раздел се архивират, за да могат да бъдат изследвани от нови участници;

5) Към всеки раздел има форум, в дискусиите на който всеки участник в дейността на сайта може да участва със свои мнения и идеи;

6) Участие, което е в противоречие на принципите на сайта (интернет-общността) и не уважава нейните хуманни ценности, не се допуска;

7) Сайтът има свой фонд, в който участниците могат да публикуват свои творчески разработки; този фонд е открит за ползване от всички други участници;

8) Към сайта има картотека на всички участници в неговата дейност с кратки биографични и творчески справки и с възможност за достъп до техни изследвания и постижения, предадени за публикация в този сайт;

9) Сайтът е самостоятелен, като си сътрудничи с други сродни сайтове и организации;

10) Сайтът осигурява рекламиране на своята дейност чрез други сайтове и форми (вестници, елекронни медии и пр.), които искат да го подкрепят в неговите благородни усилия;

11) Сайтът няма комерчески цели, но евентуални приходи от неговата дейност служат единствено за бъдещото му развитие;

12) Сайтът е създаден благодарение на доброволното и безвъзмездно участие на всички негови участници;

13) Участието в сайта не поражда привилегии, а само права и отговорности;

14) Неприемането на тези изисквания води до отпадане от дейността на сайта;

15) Сайтът е открит винаги за нови участници;

16) Първоначално сайтът е на български език, но възможността за “интернационализирането” му съвсем не е закрита, напротив, тя се разбира като неизбежна;

17) Всички публикации, изследвания, изказвания и пр. в рамките на сайта са написани на “кирилица” след автоматичното им трансформиране от “латиница” когато са предадени в този вид от съответния участник;

18) Към сайта съществува възможност за автоматична трансформация на текстове от “кирилица” на латиница и обратно (когато това е необходимо).

 

Тази идея (и проект за сайт) е разработена от АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ и ВАСИЛ МАРКОВ от гр. Пловдив и е предложена на техните приятели, които от своя страна са свободни да привличат към неговата дейност свои познати и приятели. Този начин на разпространение на идеята и проекта се смята за единствено допустим, като не се отрича и възможността за реклама на неговата дейност и по други ефективни канали. 

15 март 2001 г.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo